Инвеститорите напускат Русия, докато демонстрациите срещу президента Владимир Путин набират сила, и така задълбочават влиянието на европейската дългова криза върху пазарите на страната, коментират мениджъри на парични фондове от Франкфурт до Москва.
Активистите, влезли в сблъсъци с полицията преди встъпването на Путин в длъжност на 7 май, не спират с протестите си в Москва, като следват тактиките на движението „Окупирай Уолстрийт“. След като основният индекс на фондовата борса RTS навлезе в мечи пазар, фокусираните върху Русия фондове за дялови инвестиции отчетоха изтичане на капитал от $251 млн. за седмицата до 9 май, най-голямото за тази година. За сравнение Китай изгуби $127 млн., Индия - $148 млн., а Бразилия - $167 млн., по данни на EPFR Global.
Напрежението нарасна, след като опозиционните лидери Алексей Навални и Сергей Удалцов са изправени пред обвинения с максимално наказание от три години затвор. Опасността от строги мерки засилва разпродаването на акции, облигации и рубли, предизвикано от възможното излизане на Гърция от еврозоната и поевтиняването на основната износна суровина на Русия - суровия петрол, коментира Зина Псиола, главен изпълнителен директор на Granite Investment в Цюрих. „Протестите са израз на недоволство, но парите говорят много по-красноречиво от хората по улиците, както се вижда от отлива на капитали“, заяви в телефонно интервю Псиола, чиято компания управлява $90 млн., включително в руски акции.
Деноминираният в долари бенчмарк RTS е в серия от шест дни на спад, а понижението му за този месец е вече 14%, докато рублата загуби повече от 5% спрямо долара. Загубата на 3,6% на 14 май отдалечи индекса RTS от тазгодишния му дневен връх през март отвъд 20-процентния праг, бележещ т. нар. мечи пазар. По-големият, деноминиран в рубли индекс Micex, ще последва RTS, ако се смъкне под 1311,696 пункта, което е 20% по-малко от тазгодишния дневен връх от 15 март. Индексът падна с 0,5% на 1328,90 до обяд в сряда. „Ако нямахме този проблем с Гърция, последиците от потенциалното лишаване от свобода на Навални върху руските облигации щяха да бъдат минимални“, каза Сергей Дергачев, който управлява $8,5 млрд. във фондове за новоразвиващите се пазари на базираната във Франкфурт Union Investment Privatfonds. „Когато положението се влоши, инвеститорите си спомнят за всички политически неуредици и омагьосаният кръг от продажби започва“, добави той.

Върховенство на закона

Макар че Путин обеща да направи политическия процес в страната по-демократичен и да укрепи върховенството на закона, все по-голям брой руснаци бързат да прехвърлят средствата си извън граница, за да предпазят богатството си от 12-годишното му управление, коментира Едуард Мермелщайн, базиран в Ню Йорк адвокат, който представлява руски инвеститори в САЩ. Изтичането на капитал достигна $42 млрд. за първите четири месеца на 2012 г., повече от половината от сумата от $80,5 млрд. за цялата минала година, което бе второто най-високо равнище в статистиката на централната банка от 1994 г. „Путин ще има проблеми с овладяването на протестите“, предрича Мермелщайн. „Ако не направи обещаните промени, ще му е трудно да оправдае президентството си.“ Изтичането на капитали е причинено от нуждата на руските банки да покриват задълженията си в други страни и от изтеглянето на глобалните инвеститори от новоразвиващите се пазари, каза управителят на централната банка Сергей Игнатиев пред високопоставени лица. „В Европа има дългова криза, а финансовите пазари са неспокойни по цял свят“, коментира Игнатиев. „Чуждестранните инвеститори се опитват да се предпазят и се оттеглят от новоразвиващите се пазари“.
Опонентите на Путин, които организираха най-големите от повече от десетилетие митинги, за да протестират срещу предполагаемите злоупотреби на парламентарните избори през декември, искат ново законодателство и нови президентски избори. Докато властите обещаха да отслабят правилата за регистриране на политически партии и да подновят прекия вот за губернатори, кметските избори в градовете, сред които и Астрахан, станаха причина за дебати относно предполагаема измама. Полицията се нахвърли с палки срещу демонстрантите в Москва, като арестува стотици от тях на 6 май и през следващите дни по време на серия незаконни митинги. След като полицейското отделение за борба с размириците разпръсна събралия се от една седмица близо до метростанция „Чисти Пруди“ протестен лагер, като арестува 20 души, активистите се преместиха на друг площад близо до московския зоопарк.

Охладняване към Г-8

„Решени сме да принудим властите да ни вземат насериозно“, заяви Иля Яшин, който координира протестите. „Докато не изпълнят исканията ни, готови сме да останем по улиците.“ Организатори на протестите заявиха, че решението на Путин да не се яви на срещата на върха на Г-8 тази седмица, чийто домакин е американският президент Барак Обама, е доказателство, че тактиката им успява да внесе разкол между руския лидер и Запада. „Путин се изолира от останалия цивилизован свят, той е отговорен за изтичането на капитал, защото именно той създава условията за политическа и икономическа нестабилност“, заяви Яшин в интервю на 14 май в лагер, разпръснат от полицията по време на акция следващия ден. „Образът на Путин в момента е на узурпатор, който държи властта единствено чрез репресия и полицейско насилие.“ Полицията задържа Яшин и няколко други протестиращи, след като разпръсна новия им лагер, разположен в близост до американското посолство. Яшин ще излежи 15 дни в затвора, заяви телевизионната водеща и активистка Ксения Собчак на страницата си в Туитър.
Путин реши да не присъства на срещата на върха на водещите индустриализирани нации в света, за да покаже неодобрението си към американските критики срещу руските избори и отношението към протестиращите, заяви на 14 май Алексей Пушков, високопоставен депутат от управляващата партия. Руският лидер е заявил на Обама в телефонно обаждане на 9 май, че не може да присъства на срещата на Г-8 в Кемп Дейвид, защото трябва да вземе решения, свързани с новото правителство, съобщиха от Белия дом.