Гаранционният фонд в земеделието е създаден в края на миналата година. Тогава заедно с Национален гаранционен фонд към Българска банка за развитие, го капитализирахме, т.е. капиталът вече е налице в Българска банка за развитие. Въпросът беше, докато изчакваме одобрението от Европейска комисия, дали ще остане същият размер, какъвто ние капитализирахме, или друг. И вече окончателният размер на този фонд е ясно, че е 121 млн. евро или 237 млн. лева. Той е предназначен за малкия и средния бизнес, който е бенефициент по Програма за развитие на селските райони по три много важни мерки.
Най-атрактивна за нашите земеделски производители е мярката „Модернизиране на земеделски стопанства”, за преработвателната промишленост в нашия сектор – това са Мярка 123, „Добавяне на стойност”. Има друга една мярка, която не е толкова атрактивна - Мярка 122. Всички бенефициенти, които имат сключен договор по нашата програма, изпитват затруднение с финансирането на своите проекти. За да може един проект да се осъществи от начало докрай, първо, бенефициентът трябва да намери собствен ресурс. И чак като го изпълни, тогава той получава субсидията. Затова предприехме стъпката по създаване на гаранционния фонд и вече, знаейки, че зад искането му за кредит, има всъщност банкова гаранция със средства по програмата, по-лесно банките ще могат да предоставят на нашите бенефициенти кредити, за да могат да си изпълнят проектите.
Друго улеснение, което всъщност също се постига, е, че сега може всеки един бенефициент да заповяда с авансово плащане по нашата програма. Да, обаче изискването е по регламент да имаш 110% банкова гаранция, за да получиш авансовото плащане. И това също е проблем за бенефициентите. Именно гаранционният фонд ще реши този проблем.

Ще дава гаранции на малките и средните производители

Парите на фонда са средства от Програма за развитие на селските райони. Целият бюджет на програмата за настоящия период е 3,2 милиарда евро. От там са парите – 121 млн. евро.
Национален гаранционен фонд трябва в рамките до два месеца да проведе избор за банки-партньори. Всъщност, банковата гаранция ще се получава именно от тези банки-партньори, които са избрани. Когато ги избираме, ще гледаме какви по-облекчени условия те ще предложат за бенефициентите по програмата. Дали по-ниска лихва, дали откъм документи ще бъде по-съкратено. И най-важното, което е – този гаранционен фонд ще покрива 80% като обезпечение, 80% от кредита или от банковата гаранция, съответно. Много е важно, че тук земеделските производители и преработвателите ще могат да допълват обезпеченията само 20%, което в момента не е така. В момента обезпеченията, които те предоставят, са много по-големи. Гаранционният фонд ще работи до края на този програмен период – 2015 г., когато изтича и Програмата за развитие на селските райони до този програмен период. Естествено не е изключено и в следващия програмен период да има пак такъв гаранционен фонд, стига той наистина да докаже своя резултат, ефективност и наистина да има много, много ползватели на този гаранционен фонд.

Подкрепяме "позеленяването" на общата селскостопанска политика на ЕС

Бюджетът за земеделие е изключително голям и това е първото нещо, за което нашата страна, естествено заедно с останалите страни членки, искаме да се запази и за следващия програмен период. Оттам насетне, поддържаме да си има пак два стълба тази политика, т.е. първи стълб – директни плащания, където предоставяме средства на площ към момента на всички земеделски стопани. Отделно ние защитаваме да има обвързано в производството подпомагане.
Единият от въпросите, който се обсъжда, е „позеленяването” на общата селскостопанска политика. Задължително, нашите земеделски производители и всички останали в ЕС трябва да имат 30% от подпомагането си компонент „зелен”. Казано по-простичко, трябва да извършват зелените дейности в своето стопанство. Ние сме поставили и искане да се изравнят директните плащания по-рано, не през 2016 г., а през 2014 г.

Пред агенция „Фокус“, със съкращения