Петър Вълков, анализатор, „Политикъл Кепитъл“ Страната ни е отново арена на протести и блокади. В медиите се коментират фалити и субсидии за млеко- и зърнопроизводителите. Има ли обаче смисъл от рязането на кравешки глави и доколко ефективна е системата на субсидиране на определени производства? Основните аргументи „за” субсидирането на икономически неефективни производства са няколко. Непонятната традиция На първо място се посочва „традицията и необходимостта от подкрепа на националния бизнес”, която на мен ми е непонятна. Не чувствам необходимост да подкрепям българските производители на обувки, тъй като в голям процент са по-калпави от италианските. Абсолютно същото важи за шункопроизводителите и макаронаджиите. Няма причина да субсидираме и млекопроизводителите. Нека вдигнат цените. Ще купуваме гръцко или италианско мляко. Вторият аргумент „за” субсидиите е, че се отварят работни места, които обаче са също толкова неефективни и изкуствено се развива сектор, който винаги ще е губещ. Освен това според Националния статистически институт има около 65 000 официално заети в земеделието, но според Националната стратегия за развитие на селските райони има 1 300 000 души, които се занимават със земеделие в над 150 000 разпокъсани малки и големи стопанства. Това показва колко неефективно и непрозрачно е българското земеделие и как всъщност държавата не трябва да спонсорира губещи сектори на икономиката. Губещ, защото всяка година се спонсорират фермерите със стотици милиони левове, а приносът им в БВП се свива от 9.2% през 2004 г., 7.7% - 2005 г., 7.0% - 2006 г. до 5.1% - 2007 г. Само за периода 2004-2009 г. делът на земеделието във формирането на БВП ще се е стопил близо 2 пъти. Потребителят има думата Третият златен аргумент „за” субсидиите е, че „нашите краставици, домати и мляко са по-вкусни и по-органични от чуждите”. Без да споря за вкусове, трябва да отбележа, че потребителят е този, който решава кое е по-вкусно и няма основание държавният чиновник да лепи етикети и да финансира по-вкусните пъпеши. Някои ще кажат, че в България трябва да има субсидии за селското стопанство, защото такива има в Западна Европа и дори в САЩ. Така е, защото и в тези държави в резултат на протести и лобиране земеделците са си извоювали помощи от бюджета, но това не прави практиката на субсидиите по-малко порочна. Дори Световната търговска организация неколкократно приканва ЕС и САЩ да намалят субсидиите за земеделие. Има много недомислици в схемата на субсидиите, но най-великата безспорно е субсидията за риболова. Какво се очаква от рибарите да правят с тези пари? Може би да зарибяват реки и морета или да ловят повече риба, която пазарът у нас така или иначе не абсорбира. Който не произвежда качествено и евтино – да се оттегли Земеделците често се оплакват, че при градушки и суша губят пари и субсидиите са вид компенсация. Аз съм сигурен, че не е работа на държавата да застрахова чрез субсидии лошата реколта. Нещо повече, защо държавата да не застрахова таксиметровите шофьори чрез субсидии за случаите на катастрофа, а те да „обещаят”, че ще превозват повече пътници в по-нови автомобили?! В крайна сметка, който не може да произвежда качествено и евтино, ще се оттегли от пазара, а неговото място ще заеме друг. В най-лошия случай няма да ядем и пием български хляб и билков чай, а френски кроасани и колумбийско кафе на същата цена. Но държавата ще прекрати подмолната социална политика на субсидиите и бюджетните разходи. Мисля, че всеки данъкоплатец в страната ще се съгласи, че е по-добре държавата да намали данъците, отколкото да спонсорира кравефермите и така ще стимулира всички производители. Има ли смисъл от протестите? Няма, защото членовете на ЕК видяха варварските кадри от протестите и закланите телета и се уплашиха за стабилността на правителството. Решиха, че е по-добре да разрешат плащанията по САПАРД, без дори да са се запознали детайлно с екшън плана на правителството. Разбира се, правителството ще направи разплащанията от държавния бюджет, а ЕК може и да не реимбурсира проектите. С други думи, земеделците ще получат отдавна обещавани средства от правителството и нито стотинка, засега, от ЕС. Няма смисъл от протестите и защото исканията на земеделците и млекарите са „за” провеждането на палиативни мерки (субсидии), а не за мерки, които структурно да развият земеделието и животновъдството у нас. Така че дори правителството да се поддаде на натиск и да изплати 60 млн. лв. субсидии, то след година-две фалити пак ще има. Просто се отлага този проблем за следващия мандат да тежи на следващия премиер.