Повече от половината българи честват Възкресение Христово като голям религиозен празник. Нещо повече – изследванията ни показват, че през последните пет години техният брой е нараснал със 7 на сто е сега е 57 процента. При хората с християнско вероизповедание делът на честващите Великден като религиозен празник, естествено, е много по-висок – 75 процента.
Наред с това от 2007 година насам хората, които празнуват Великден, без религиозният мотив да е от първостепенна важност за тях, са намалели от 40% на 31%. Едва 4% от анкетираните от НЦИОМ по принцип не отдават особено значение на този празник. Други 9 процента от хората не честват Великден, защото този празник не присъства в техните религиозни и културни традиции.
Възкресение Христово най-често е сочен като важен религиозен празник от столичаните, от висшистите, от хората на възраст между 40 и 59 години и от жените. Мъжете, хората между 30 и 39 години, както и жителите на областните градове по-често от останалите сочат, че честват празника, без религиозният мотив да е определящ за тях.

Традициите

В масовите представи Великден традиционно се свързва с боядисването на яйца, с купуването на козунаци и с поздрава „Христос воскресе!”. В момента над половината от българите твърдят, че посещават тържествените църковни служби по Великден; 98% от православните християни посочват, че в семействата им се боядисват яйца за празника; 93% се поздравяват с „Христос воскресе!” и 88% купуват козунаци. Същевременно едва 3,6 спазват строго постите и още 19,6 – частично. През последните пет години се наблюдава известно намаление на съблюдаващите изискването за пост, но и увеличаване с около 4 на сто на хората, които посещават тържествените църковни служби.
Прави впечатление, че повечето от интервюираните в изследванията на НЦИОМ, които посочват, че не са вярващи, също възнамеряват да празнуват Великден.

Промените

Промените, настъпили през последните години при празнуването на Великден, са свързани с известно намаляване на хората, които боядисват яйца и купуват козунаци. През 2007 година козунаци са купували 89,7%, а в наши дни – 81,8%.
Преди пет години великденски яйца са боядисвали 95,3 на сто от всички, анкетирани от НЦИОМ, а през април 2012 г. - 89,3 процента.
И доколкото домашното месене на козунаци надали компенсира изцяло намаленото купуване, логичното обяснение може да се търси в икономическите трудности, които българите изпитват, както и в поскъпването на някои хранителни стоки, в това число брашното и яйцата. Сравнението на данните от изследванията на НЦИОМ през 2007 година и сега показва увеличаване от 17,2 процента на 19,4 процента на дела на анкетираните, които сами приготвят козунаци в домакинството си.
Все пак данните показват, че месенето на козунаци е специфична празнична дейност в домакинството, която не е еднозначно свързана с финансовите възможности. Това се потвърждава от данните, които показват, че жените, хората на възраст между 50 и 59 години, заможните и жителите на селата по-често от останалите посочват, че в семейството им се месят козунаци.