Трябва да си отворим очите и да кажем - настоятелствата чукат на вратата на българските университети. Казвам това не толкова като министър на образованието, а като човек, който е бил два мандата ректор на университет.
Настоятелството отговаря за няколко неща – мисията, визията и стратегическия план за развитие на университета. Не съм убеден, че е признак на висша автономия и демократичност избора на ръководните кадри на университета да става отдолу нагоре. Трудно мога да бъда убеден в това.
Едно общо събрание ще чуе отчета на финансиста. Той може да каже някакви данни, а ти после, ако искаш, иди ги проверявай. Ректорът може съвсем популистки да подходи към общото събрание, за да си осигури необходимите му гласове за избор. Общото събрание на университета знае, че има стратегически план, но то е съставено от разнородни общности, които едва ли са толкова навътре в нещата. И ако днес се избира ректор, едва ли могат да кажат какъв е планът за развитие на университета до 2020 г., а след това до 2030 година. Затова настоятелството или бордът, както то още се нарича, има огромно бъдеще.

Вариантите

В отделните страни съществуват различни варианти на борд или настоятелство, но сред тях има един основен. Настоятелството се съставя от хора специалисти, хора, утвърдени в нещо, хора от бизнеса. Ние от академичните среди ще кажем : „Че те пък какво общо имат с академизма?“ Това, че те могат да погледнат от птичи поглед проблемите, които нас ни вълнуват, и да ни помогнат с решение, а ние се объркваме и усукваме в тях, като често си казваме и тежки думи.
Този световен опит и опитът на българската образователна система от 19-и век с настоятелствата създават възможности за разработване на стратегически план, визията, целите, които трябва да се преследват от университета. Освен това настоятелствата създават условия за преход на ръководствата, защото днешният ректор утре може да стане президент на университета, ако законът се промени по този начин.
Не виждам никаква заплаха и обида за автономността, ако общото събрание на университета избере и предложи няколко кандидати за ректор, а настоятелството след разговори с тях и на базата на стратегическия план, визията и целите на университета възложи тази тежка мисия на един от тях.

Длъжността „ректор“ не е тържествена

Тук опираме и до въпроса с мандатността. Добре, два мандата, но ако този човек, който е избран за ректор, не се справя – той трябва да бъде сменен. Длъжността ректор не е тържествена. Тя е била тържествена през 15-и век. Сега вече не е. Затова си струва да се помисли за проблема с настоятелствата и предизвикването на дискусия.
Като министър на образованието не си мисля, че е възможно държавата да постави в настоятелствата 2/3 от членовете в тях , както се предполага. Та аз сега един човек не мога да намеря за представител на държавата при толкова много университети в България. Над 33 университета, без да броя военните. В настоятелството може да се събере един мощен екип от специалисти, общественици, бизнесмени. Хора, които наистина искат, могат и ратуват за развитието на университета.
Ние живеем в много лоша среда. Постоянно се внушава на хората, на студентите, че са изключително бедни и им даваме мизерни стипендии, които за една нощ могат да бъдат изпити в Студентски град. Не може в една мизерна среда да се възпитават бъдещите специалисти и хората, които ще управляват българската държава.
Благодаря на колегите, че от година и нещо в агенцията по оценяване и акредитация се свършиха много полезни неща, но още много трябва да се постигне на национално ниво. Още не сме си свършили добре работата, така че да привлечем в университетите и работещите. Не сме направили достатъчно, за да привлечем чуждестранни студенти. За да има чужди студенти, трябва да има доверие в нашите институции, трябва да имаме външни проверки. Знам, че е скъпо това, наистина е скъпо, но ще има и голяма възвръщаемост, защото на базата на международното доверие нашите университети ще станат по-привлекателни.