Петър Вълков, анализатор, „ПолитикиКепитъл“ По всичко личи, че идват избори. Пенсиите се вдигат, бюджетните заплати се вдигат и, разбира се, нараства и администрацията, която е най-лоялният избирател. Последният пирон в ковчега на стратегиите на министър Николай Василев за намаляване на държавната администрация е обявяването на новата експортна стратегия от неговия колега министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Тъй като става дума за високотехнологичен експорт, се замислих за всички фирми, които произвеждат у нас самолетни части, компютри, автомобили и плазмени телевизори. Важното обаче е, че има стратегия за износ на високотехнологично производство. Но какво всъщност включва тази стратегия? Какво ли ще правят новите задгранични чиновници? На първо място, противно на всичко, заявено дотук, се предвижда създаването на нова административна единица наречена БУЛТрейд с представителства (на първо време) в над 30 държави с персонал 50 човека само у нас. Трудно е да се предположи какво ще правят тези хора в чужбина. Вероятно ще правят същото, което правят търговските представители в посолствата и консулствата ни в чужбина – почти нищо. Важното е, че се създава заетост за добре платени специалисти на престижни държавни служби. Второто откритие на стратегията са принципите на функциониране на БУЛтрейд. Сред тях на първо място е посочено „селективна подкрепа на инвестициите в перспективни и експортно-ориентирани отрасли”. Не знам за читателите на вестник „Класа“, но на мен „селективно” ми звучи като „коруптивно”, „субективно” и „ниско ефективно”. Стои отворен въпросът кой ще осъществява тази „селекция”. Имам съмнение, че компаниите, финансирали кампаниите на управляващите, без значение кои са те в момента, винаги ще бъдат „по-селектирани” от останалите. Едни ще са „по-селектирани“ от други Припомняме, че в пазарните икономики компаниите трябва да се състезават при равни законови правила и възможности и по-конкурентоспособният се развива за сметка на по-слабо ефективния. В тази система държавата няма място да „селектира” на кого ще помага да продава в чужбина или да инвестира в България. Освен това всяка сериозна компания, която иска експанзия, отдавна е отворила офиси в Лондон, Берлин или обратно в София, без да чака държавата да я „селектира”. При писането на стратегията някой все пак се е сетил, че за да има износ, трябва да има производство и е предложил изграждане на индустриални зони. Изграждането на една зона ще струва 6 млн. лева, а за развитието им от държавния бюджет ще бъдат отпускани по 100 млн. лева. годишно. 100:6=16,6 индустриални зони на година. Това значи, че в рамките на един мандат ще има 16,6х4=66,4 индустриални зони. Това прави по една на всеки четири града в държавата, като в списъка влизат Брусарци, Бобошево и Меричлери. Каква е икономическата рационалност в подобно действие ще оценят поколенията след нас. 100 милиона лева обаче се харчат днес и сега. Инвестицията в образование – по-смислена от индустриалните зони Как заравняването и ограждането на общински терени и прокарването на вода и ток до тях ще накара „Майкрософт“ или „Еърбъс“ да инвестират в Килифарево, Кочериново и Батановци за мен остава мистерия. Всичко, което знам, е, че двуцифрена инфлация не е най-сполучливият рекламен подход за инвеститорите, нито корупцията в местната власт, нито съдебните дела, които продължават с години. Значително по-смислено действие за повишаване на „високотехнологичния износ” е подобряване на образованието например. В България има училища, в които между 20-50% от дванадесетокласниците не могат да си вземат матурата по литература и математика. Тези хора очевидно няма да са част от високотехнологичното производство. По-разумно е министър Петър Димитров да даде стоте милиона лева на Даниел Вълчев - да купи на всички ученици от 8-и до 12-и клас по един компютър за по 500 лева. Догодина да направи същото и да осигури достъп до нови технологии на всички учащи се в рамките на две години. Антиинфлационни мерки плюс понижаване на осигуровките Друга смислена стъпка по посока на увеличаване на инвеститорския интерес е да се вземат незабавни антиинфлационни мерки. Инфлацията прави всяка инвестиция по-рискована, защото и разходите, и печалбата са трудно прогнозируеми. Също толкова плашещи за инвеститорите са подновените дебати за премахване на плоския данък и връщане на прогресивната скала. Това е директен червен светофар за чуждите инвестиции. По-смислена стъпка за подпомагане на инвестициите е понижаване на осигуровките, докато конюнктурата на националната ни икономика го позволява. Тези благоприятни условия ще продължат още 3-4 години, през които трябва да приключат пенсионната реформа и реформата в здравеопазването. В противен случай след този период правителството ще бъде принудено обратно да повиши осигуровките, което ще се отрази силно негативно на преките чуждестранни инвестиции. Такова действие ще повиши цената на труда, ще оскъпи крайния продукт и ще се отрази негативно на износа.