В началото беше Homo sovieticus. Описаният от социолога А. Зиновиев “нов съветски човек” не се интересува от резултатите от своята работа, безинициативен е, приема дребните кражби като даденост, подозрителен е към световната култура и медии, изпълнява и приема всички решения на властта и не поема лична отговорност. И освен това, можем да добавим, разчита на лични връзки с “подходящите хора”, за да получава награди и да избягва наказанията.
А след това дойдоха промените, СССР се разпадна и се оказа, че капитализмът възнаграждава точно обратните качества. Страната беше поделена на “зони на влияние” от създадените от властта в лицето на Борис Елцин олигарси. През 90-те години в Русия изразът “нови руснаци” придоби същото значение, което у нас се влагаше в “борци”. Неслучайно у мнозина се пораждаше носталгия по комунизма – дори по Сталин, макар че едва ли мнозина от говорещите за миналото бяха изпитали репресивната система на режима...

Той беше точната фигура, на точното място, в точното време

Всичко това само улесни настъпването на първата “ера на Путин”. Дали заради силната ръка, която се справи с развилнялата се престъпност, или заради работата в КГБ, която импонираше на носталгично настроените, Владимир Путин беше точната фигура, на точното място, в точното време. След като се справи с олигарсите и бандитите, той дори “посочи” свой наследник и осигури победата му на изборите. Според някои – за да не види как постиженията му се отменят в рамките на следващата година. Според други, за да запази собственото си влияние. Резултатът, както се казва, е един и същ. А сега Путин отново се кандидатира – защото руската конституция забранява само последователните мандати. Системата, създадена от него, се основава на личната му харизма и не може да даде плод без Путин като ръководител.
Този път обаче имаше неочаквани промени в сценария. Руснаците изненадаха не само Путин, а и цял свят, като се обявиха против фалшификациите на парламентарните избори – в наличието на каквито те са убедени. Ерата на Homo sovieticus явно отминава, защото “съветският човек” нямаше дори да се замисли за протести. Властта явно също беше изненадана, защото изглеждаше подготвена да разпръсне протеста на малки групи дисиденти. Масовите акции обаче бяха неочаквани и тя нямаше готов отговор.
Проявила се беше една от основните черти на “съветския човек”, която се поощрява и при капитализма. Създаването на лични връзки е нещо, което руснаците винаги са умеели – и експертите по нетуъркинг им казаха, че това е нещо правилно и позитивно. Резултат? Руската блогосфера избуя и се разви с почти главоломни темпове. А после по същите тези блогове се появиха съобщения – гражданите са излъгани да гласуват, вотът е подменен. Но това не бяха вече същите граждани. Това бяха хората, които вече видяха арабския свят да сваля репресивните си режими. Вече бяха видели, че в даваната за пример Америка гражданското неподчинение е допустима форма на протест и някои от тях знаеха, че то е позволено и според руския закон.

Срещу властта се обяви предимно образованата средна класа

И хората излязоха по улиците, за да протестират срещу този, когото масово бяха подкрепяли на предишни избори. Защо? Та нали Владимир Путин и Дмитрий Медведев бяха решили голяма част от социалните проблеми или поне тези на голяма част от населението? Да, но покрай това обикновените хора си върнаха чувството за самоуважение. Над 30 хиляди души отцепиха “Садовое” с жива верига и това не беше най-масовата акция. Срещу Кремъл се появи транспарант – “Путин, уходи!” с площ 140 кв.м. Да, идеята на активистите на движението “Солидарност” определено не се е зародила в ума на “новия съветски човек”. Както показват социологическите проучвания, срещу властта се обяви предимно образованата средна класа.
Значи ли това, че Путин ще загуби? Не, разбира се – за да загуби досегашният лидер, трябва да има фигура, която да може да обедини опозицията и да представлява реална алтернатива. В момента никоя от известните фигури не представлява такава. Както посочва Алексей Венедиктов, главен редактор на “Ехото на Москва”, ако изборът е между Зюганов и Путин, достатъчно е да си спомним кой от двамата посещава два пъти годишно гроба на Сталин. Разбира се, как някой би могъл да стане известен, ако представлява реална конкуренция, също е под въпрос. Все по-малко руснаци вярват, че медиите им са независими. А ако властта контролира медиите, защо би позволила на потенциалната конкуренция да трупа популярност?
Така че Путин може да е или да не е изборът на руснаците – но останалите варианти не са по-добри. Прохоров може и да е, но той вече обеща имунитет на Путин. За много руснаци това го превърна в креатура на Кремъл въпреки икономическото му влияние.
Путин обаче не мисли за един мандат напред и знае много добре, че подобни действия не означават промени. Но те означават, че промените наближават. А ако същото настроение се запази и до следващите избори, може да се появи и политическа фигура, представляваща реална алтернатива. Едва тогава ще има сериозна борба и кой може да каже накъде ще поведе страната лидер, който не е излъчен от досегашните управляващи?