Венецуела в нов опит за банкови поглъщания
Централната банка на Венецуела бе потърсена миналия петък, за да опровергае опасенията от нестабилност на банките. Това се случи само ден след като президентът на латиноамериканската държава Уго Чавес неочаквано обяви национализацията на голяма испанска банка - поредното му усилие да увеличи държавния контрол върху икономиката чрез поглъщане на частни компании.
„Ню Йорк таймс“
Централната банка на Венецуела бе потърсена миналия петък, за да опровергае опасенията от нестабилност на банките. Това се случи само ден след като президентът на латиноамериканската държава Уго Чавес неочаквано обяви национализацията на голяма испанска банка - поредното му усилие да увеличи държавния контрол върху икономиката чрез поглъщане на частни компании.
Национализацията на банката би се разраснала до финансовия сектор в поредица от поглъщания, които Чавес започна миналата година в различните отрасли - нефтената промишленост, телекомуникациите, електрическата и стоманената индустрия.
Президентът на Венецуела разклати още повече политическата стабилност и финансовите пазари в петък, когато разкри, че е използвал властта си, за да постанови 26 закона ден по-рано, които включвали реформи в банковото дело. Макар че правителството не даде никакви подробности за нито един от законите, постановени от президента.
Недомлъвки за стабилността
Централната банка бе също толкова неясна по отношение на опитите си да увери вложителите, че банковата система е стабилна. Трезорът обяви, че има достатъчно резерви, които да гарантират стандартните финансови операции във всяко икономическо отношение, но не съобщи новите стойности на резервите си, за които се смята, че надвишават $30 милиарда.
Миналата седмица Чавес обяви плановете да се национализира най-голямата банка - Банко де Венесуела, собственост на испанския финансов гигант “Сантандер”. Компенсирането на “Сантандер” би струвало на венецуелското правителство повече от $2 милиарда, смятат банковите анализатори.
Въпреки че Чавес по-рано бе заплашил да национализира компании, собственост на Испания, във връзка с мерките за сигурност по отношение на европейската имиграция, неговото действие изненада инвеститорите. Той се завърна от пътуване до Испания миналата седмица и увери венецуелците, че е подобрил отношенията си с крал Хуан Карлос. На миналогодишната среща на високо равнище испанският монарх каза пред всички на Чавес да “си затвори устата”.
Компенсациите = 500 училища
Павел Гомес, икономист в “Оу Ди Ейч” (ODH), финансово-консултантска компания от Венецуела, каза, че правителството на Чавес може да построи 500 училища за средно 500 000 ученици с парите, които трябва да плати на “Сантандер” за поглъщането на Банко де Венесуела. “Същинската цена за венецуелското общество на тази мярка подлежи на обсъждане”, каза Гомес.
Според Чавес един венецуелски банкер е поискал разрешението му да закупи Банко де Венесуела - план, който президентът отхвърлил. Тукашни доклади идентифицират банкера под името Виктор Варгас, известен финансист, чиято дъщеря е омъжена за внука на Франсиско Франко, покойния испански фашист.
“Възможно е “Сантандер” да са видели облаците, надвиснали над венецуелската икономика, и да са доволни от навременното измъкване”, каза Орландо Очоа, финансов анализатор. “Но едно такова действие също така разрушава прагматизма, наскоро навлязъл в политиката, опитваща се да предотврати банковата криза”, отбелязва той.
Венецуелските облигации паднаха в петък за втори ден заедно с дълга на страната, търгувани с 6,5 процентни пункта над ценните книжа на американското Министерство на финансите. От всички големи държави на Латинска Америка тези показатели поставят Венецуела само след Аржентина, която също се бори с растящата инфлация - в необходимост от вземане на мерки заради икономически риск.
Действително наскоро се появиха опасения по отношение на възможния фалит на няколко банки заради постановлението, принуждаващо ги да продадат 5 милиарда долара ценни книжа – т.нар. структурирани облигации. Банките купиха облигациите миналата година на стойности според най-високите нива на долара на черния пазар, което докара на много от тях загуби, след като местната валута - боливарът, се стабилизира тази година.
Изправен пред опасността от възможна банкова криза, Чавес наскоро назначи Али Родригес Араке за финансов министър. Араке спечели неохотното уважение на някои от представителите на едрия бизнес във Венецуела, след като изигра ролята на представител на страната пред ОПЕК.
Родригес обаче тайно поискал съвет от МВФ и от Световната банка – международните финансови институции, които преди това Чавес избягваше или заплашваше с отстраняване. Според мнения на банкови директори и финансови анализатори във Венецуела Министерството на финансите е помолило застрашените банки индивидуално да преговарят за начините за изход от кризата.
Петродолари в името на национализацията
Но национализацията на Банко де Венесуела би осуетила тези планове. По-малките банки биха се поколебали да направят трудната крачка към финансовото си стабилизиране, ако смятат, че така или иначе ще бъдат национализирани.
Растящите годишни доходи от петрола дават на Уго Чавес чудесна възможност да извърши национализациите - с приходите от $20,5 милиарда за първото тримесечие на годината, което е ръст от 70% спрямо същия период на 2007 г. Но исканията от страна на някои бюджетни сектори за по-голямо увеличение на доходите също са нараснали. Това пролича и от решението на Чавес миналия месец да увеличи заплатите на военнослужещите с 30%.
Увеличения с такъв размер компенсират минимално инфлацията, която е най-висока в Латинска Америка – 32%. Поскъпването на хранителните стоки се е увеличило дори още повече, достигайки 52%.
Така че Чавес се оказва между пресата на искания за ръст на заплатите и финансова нестабилност. Да видим какъв “чавизъм” ще измисли...