Общото между газопровода „Набуко“ и петролопровода „Бургас-Александруполис“ е, че и двата в обозримо бъдеще няма да бъдат реализирани. Целта на „Набуко“ бе да прехвърля природен газ от Каспийския регион за Европа, а по план „Бургас-Александруполис“ трябваше да пренася петрол, заобикаляйки Босфора.
Южният газов коридор е система от няколко тръбопровода, които са в конкуренция помежду си, въпреки че се подкрепят от Брюксел. Тук освен „Набуко“ влизат още проектите за интерконектор Турция-Гърция-Италия (ITGI). Третият проект - за Трансадриатическия газопровод (ТАП), е почти по същия маршрут и той трябва да пренесе природния газ от Гърция през Албания и Адриатическо море до Италия. В края на септември 2011 г. се появи един проект, за който никой не беше чувал до момента - т. нар. Югоизточноевропейски газопровод, зад който стои британската компания BP. Има проекти и за преминаване на каспийския газ през Черно море, но те според мен са фантастични и никога няма да бъдат реализирани.
За „Набуко“ се говори вече повече от 10 г., но както знаем, за него не е положена нито една тръба. Той загуби шансовете си за реализация, след като стана ясно, че до Европа може да стигне газ от Каспийския регион единствено от Азербайджан. От консорциума разчитаха, че ще получат газ от Туркменистан, Ирак и Близкия изток и дори от Иран. Постепенно стана ясно, че нито една от тези алтернативи не е реална. На практика за този газопровод остава опцията да се захранва с газ единствено от находището „Шах Дениз 2“, което е на дъното на Каспийско море, и то от втората фаза на разработването му. Очаква се оттам да започне да се добива газ най-рано през 2017 г. Добивът оттам ще е 16 млрд. куб. м газ годишно, а капацитетът на „Набуко“ е 31 млрд. кубика. От тях 6 млрд. вече са обещани на Турция и е сключен договор за тях между двете страни. Така за Европа остават 10 млрд. кубика газ, а „Набуко“ не може да бъде запълнен с тях. Самият проект също ще струва над 10 млрд. евро и трудно ще е рентабилен. Участниците в консорциума „Набуко“ не добиват газ в района на Каспийско море и нямат ясен търговски лидер, който да придвижи проекта напред. Акционерите обаче няма да се откажат, а още години наред ще го отлагат с надеждата да се появи газ. Този проект бе победен окончателно от по-малките други газопроводи, част от Южния газов коридор.

Страната ни не губи нищо

България нищо не губи от факта, че с „Набуко“ е приключено. Ние сме на пътя на каспийския газ от Турция за Централна Европа. Имаме споразумение с Анкара за изграждане на тръба, която да доставя между 1 и 3 млрд. куб. м природен газ. За нас обаче има проблем заради ITGI. Междусистемната ни връзка с Гърция ще е точно с този газопровод, но той увисва във въздуха. Защото, ако го няма, остава въпросът ние към какво разклонение ще се присъединим. Тази ситуация е нова и българското правителство трябва да започне преговори с Турция и Азербайджан, за алтернативите за преноса на природен газ.
И „Набуко“, и ITGI загинаха не заради друго, а защото липсва бизнес логиката в тяхната реализация. Те не могат да излязат на печалба, затова няма да бъдат построени.
За петролопровода „Бургас-Александруполис“ пак се връщаме до същия въпрос: „Откъде ще дойде този нефт и дали тези компании, които ще го строят, въобще имат тези количества?“. И тук пак опираме до Каспийско море.
Другият въпрос за проекта е дали е необходимо да се строи тръбопровод, при условие че тези допълнителни количества нефт, които се очаква да се добиват, все още са хипотетични. В момента всичкият този нефт от Черно море преминава през Босфора, но според изчисленията превозът с танкери е два пъти по-евтин, отколкото през „Бургас-Александруполис“. И причината за това е, че при тръбата има претоварване на нефта, който след това пак се качва на кораби. Такъв проект би бил рентабилен само ако значително нараснат количествата нефт и танкерите започнат да чакат прекалено дълго за минаване през Босфора.