Един от многото въпроси, тормозещи мениджърите на Уолстрийт в момента, е дали проблемите на инвестиционното им банкиране и търговията с ценни книжа са просто временен спад, причинен от застоя на световната икономика и по-строгите регулации, или са симптом на една по-дълбока и по-системна промяна в сектора.
В Goldman Sachs, където нетните приходи през четвъртото тримесечие се понижиха с 58%, изглежда, смятат, че спадът в бизнеса е временен. Когато цикълът поеме отново във възходяща посока, компанията ще може да привлече предостатъчно от хонорарите, които ще произведе натрупаното търсене за услугите на инвестиционното банкиране.
„Светът ще се възстанови и ще поднесе приятна изненада, защото ще го направи по-бързо, отколкото хората си мислят“, заяви категорично главният изпълнителен директор на Goldman Лойд Бленкфайн на конференция на инвеститорите през ноември.
След като компанията регистрира неубедителна печалба за четвъртото тримесечие, Дейвид Виниър, дългогодишният финансов изпълнителен директор на Goldman, повтори, че състоянието на бизнеса вероятно ще се подобри, но впоследствие зае по-предпазлива позиция. „Всички сме в това положение от дълго време и сме виждали спадове и преди“, заяви той пред анализатори. „Всеки път, когато сме в криза, имаме чувството, че тя никога няма да приключи и че светът вече е различен. Циклични ли са събитията? Постоянни ли са? Много е трудно да се отговори на тези въпроси“, допълва той.

Отново ще има бум

Други банкови анализатори също разсъждават по този въпрос. Джейми Даймън от JPMorgan Chase & Co. смята, че инвестиционното банкиране ще се възстанови в голяма степен, когато икономиката се подобри, поради присъщата циклична природа на бизнеса. „Нито един аспект на инвестиционната банка не е стабилен по дефиниция“, заяви той на 13 януари. „Смятам, че когато положението се възстанови, бизнесът ни отново ще процъфтява.“
Викрам Пандит, главен изпълнителен директор на Citigroup, спада по-скоро към отбора на Виниър. „Цикълът, който ни доведе до това положение, няма да ни извади от него“, заяви той пред експерти на Световния икономически форум в Давос миналата седмица. „Ще има нов цикъл и нова парадигма и всички я търсим. Липсата на яснота създава несигурност, която е нещо много повече от обикновен риск.“
Рут Порат, главен финансов директор в Morgan Stanley, също е раздвоена. „Или ще станем свидетели на бавно циклично възстановяване, или положението ще се задържи трайно такова, каквото е, и не мисля, че е ясно кое от двете ще се случи“, заяви тя пред „Блумбърг нюз“. „Както и да го погледнете, средата предполага бавен ръст.“
Не е изненадващо, че тези мениджъри се надяват статуквото да се върне. В крайна сметка са отговорни за работните места и прехраната на стотици хиляди хора по целия свят. Въпреки холивудския образ на коравосърдечния мениджър от Уолстрийт във филма „Предел на риска“ надали има човек, който да се наслаждава на това да уволни хиляди хора и след това да признае, че пределите на кралството му се свиват. Освен това собствените им печалби и власт зависят от армиите от верни служители и трилионите долари под формата на активи. На Уолстрийт важи правилото: „Колкото повече, толкова по-добре“.
Въпреки това реалният въпрос вече не е дали Бленкфайн и Даймън са прави и дали печалбите ще се възстановят и дори надхвърлят предишните си нива. Същественото в този крайъгълен момент от историята на Уолстрийт е, че лидерите в сектора започват да променят визията на финансовия сектор и предприемат важни стъпки, за да възстановят загубеното от американците доверие в банковите и капиталовите пазари – с други думи, да възстановят самата същност на капитализма.

Парите на другите

А всъщност от тези изпълнителни директори не се иска да ни дават мъглява надежда, че статуквото ще бъде възстановено, а да ни представят нещо като пътна карта за радикално новите посоки, по които ще поеме бизнесът на Уолстрийт.
За начало, този нов план трябва да предвижда разчистване на хазартния декор, циментиран от десетилетия насам, в чиято атмосфера банкери и търговци бяха сякаш поощрявани да поемат големи рискове с чужди пари с надежда да им бъде заплатено за услугата с огромни бонуси. Тази система, която награждаваше безочливото ходене по ръба на бръснача, доведе до колапсите на Bear Stearns, Merrill Lynch, Lehman Brothers и AIG и разклати катастрофално основите на Morgan Stanley и Goldman Sachs. Именно тя създаде условията за жалкия и все пак напълно ненужен колапс на MF Global. Системата за разпределяне на възнагражденията на Уолстрийт трябва да се промени така, че да стимулира армията от банкери и трейдъри, устремили се към бонуса, да поемат добре премерени и премислени рискове с парите на акционерите си.
Бленкфайн и Даймън може да започнат да налагат тази динамика, като намалят заплащането на служителите на Goldman Sachs и JPMorgan (спокойно заплатите и бонусите им могат да бъдат орязани с 50%), за да увеличат печалбата за акционерите, които са действителните собственици на компаниите. Да, вярно е, че някои банки намалиха разходите за възнаграждения в последните години, включително Morgan Stanley и Bank of America Corp., която миналата седмица обяви, че кешовите бонуси ще бъдат ограничени до $125 000. Като цяло обаче Уолстрийт предпочете да съкращава хора, вместо да променя размера и схемите на възнагражденията, за да направи някаква стъпка към промяна на културата.
Ще се запитате как публичните компании на Уолстрийт продължават да плащат 40-50% от приходите си под формата на възнаграждения за служителите си? Къде точно е записано черно на бяло, че един банкер или трейдър от Уолстрийт, който не рискува нищо или почти нищо от личния си капитал, заслужава бонус в размер на милион долара, че и повече? При това година след година? Не е ли абсурдно да слушаме разни сълзливи истории за разочарованието, което някои банкери са преживели в деня, в който са били информирани за възнагражденията си? Не са ли обидни тези ридания за всички онези работещи американци, които не са имали достатъчно късмет да си осигурят бюро в Goldman?
Онова, от което се нуждаем, не е възстановяване на статуквото на Уолстрийт, а изграждане на нов модел на мислене за целите на индустрията и ролята й в глобалната икономика.