Николай Танев, анализатор, Политикъл Кепитъл България Пенсии или осигуровки? В общи линии така може да се обобщи дебатът в областта на икономическата и социалната политика от последната среща на управляващите от Банско. Този път като че ли не се лансираха радикални идеи и по-скоро видяхме едно своеобразно „претопляне” на вече обявените мерки от предишната среща от „Катарино”. На фона на не особено приятните констатации на последния мониторингов доклад на ЕК и на липсата на медиен комфорт при непрекъснати негативни новини за спиране на европейски пари поредната среща на тройната коалиция по-скоро имаше за цел да „заглуши” до известна степен негативните настроения, а не толкова да лансира нови политики в оставащите месеци до края на мандата. Резюмето на резултатите от срещата в Банско беше дадена от председателя на бюджетната комисия в парламента Румен Овчаров десетина дни преди самата среща. Тогава бившият икономически министър посочи пред БНР, че държавата „ще трябва да избира между редуциране на данъците или увеличаване на пенсиите”. На пръв поглед тази логика изглежда напълно естествена, все пак политиката често се определя като алтернативен избор или изкуство на възможното. Избор? По-скоро преизбиране По-внимателният прочит обаче показва, че често в политиката се дава приоритет на основния интерес на управляващите – да бъдат преизбрани. Политиците често правят предположението, че увеличаването на разходите и трансферите към обществените групи или намаляването на данъците носят преки електорални ползи за тях. Това предположение, макар и много логично, далеч не изчерпва сложността на механизмите на формиране на политически предпочитания и осъществяването им чрез гласуване. Опитът от последните три правителства показа, че управляващите до голяма степен залагат на таргетиране на групи избиратели или съвкупни предпочитания – инфраструктура по времето на кабинета на Иван Костов, демонстрационни проекти по време на кабинета Сакскобургготски и най-общо - социални услуги при сегашния кабинет. Резултатите от тези кампании са по-скоро скромни. Спорно е доколко увеличението на определени трансфери в социалната сфера или ангажирането на държавата като страна в общественото осигуряване могат да донесат конкретни електорални ползи. Традиционното таргетиране на пенсионери е може би най-печелившата стратегия, тъй като тази група от обществото е политически най-активна, най-статусно еднаква и съответно с най-голям предполагаем изборен ефект от увеличението на нейните доходи. От друга страна, едно малко намаление на осигуровките в рамките на 2-4% би трябвало да има по-малък ефект, тъй като сред работещите има много по-голяма статусна, политическа и ценностна диференциация. Не бива да се забравя, че и много хора продължават да бъдат в т.нар. сива икономика било по тяхно желание или не, като далеч не във всички случаи намалението на осигуровките води до „излизане на светло”. На този фон вероятността да се предпочете по-голямо увеличение на пенсиите, отколкото намаление на осигуровките изглежда доста по-голяма от гледна точка на най-големия партньор в коалицията – БСП, а „користният” политически мотив за намаление на осигуровките у НДСВ изглежда значително по-слаб. Какво тогава означава това предвид на спора от последните дни дали държавата да поеме още 2% от осигурителната тежест при формула 6:10:14 между работник, работодател и държава, както предлага НДСВ? С голяма доза сигурност можем да предположим, че в крайна сметка ще надделее вече взетото решение от срещата в Катарино за съотношение 8:10:12. Тази формула означава, че на практика обаче пенсионните осигуровки ще бъдат увеличени с 8% от сегашните 22% на 30%, като формално държавата ще поеме 12% от осигуровките (сегашният дефицит в осигурителната система и до момента се финансира от бюджета чрез субсидии, т.е. финансира се скрито от данъци), с други думи, пенсионните осигуровки ще бъдат намалени с 4%. Ако от тях извадим увеличението на здравната осигуровка, нетното намаление на данъчната тежест ще възлезе на едва 2% и то ще бъде изцяло в полза на работодателите. Липсата на визия Ефективното намаление на осигурителната тежест е едва 2% и едва ли може да се очаква голямо излизане на светло на все още значителния сив сектор. За сметка на това увеличението на пенсиите се предполага да бъде доста по-„осезаема” от политическа гледна точка мярка предвид на предстоящите два важни избора през 2009 г. На същата тази среща в Банско бяха обсъждани предложения за коледни добавки от около 200 лв. за всеки пенсионер, увеличение на пенсиите от следващия юли с 14,3% и не на последно място ново увеличение на тежестта на всяка осигурителна година от януари. Полезността на подобна стратегия от политическа гледна точка обаче е спорна поне заради две причини. На първо място, средните пенсии за страната ще продължат да са сравнително ниски дори и след предвидените увеличения и еднократни трансфери. От друга страна, усещането за инфлационна вълна е най-силно именно при пенсионерите и хората с ниски доходи, чието потребление в най-голяма степен включва хранителни стоки и комунални услуги, т.е. повечето хора вече са предвидили, че увеличението на пенсиите в най-добрия случай ще запази покупателната им способност, отколкото да им донесе реално увеличение на доходите. Следователно политическият аргумент по-големи пенсии - повече подкрепа на изборите е валиден само до известна степен. И ако се върнем на въпроса пенсии или осигуровки, ще видим, че всъщност опитът да се вкарат в конфликт работодатели, работещи и пенсионери е напълно погрешен. Тази логика може би печели политически дивиденти във време на конфликти с определени съсловия, както при учителската стачка, когато управляващите успешно изместиха спора между родители и учители. Но когато става въпрос за решения с дълготраен ефект върху доходите и перспективите на икономиката, тази стратегия говори за липса на визия. Едно мъдро управление не бива да забравя, че причината за огромния бюджетен излишък в момента е именно политиката на намаление на данъчно-осигурителната тежест през последните години. В момента, когато външната и вътрешната конюнктура се променят и възможностите за растеж се изчерпат, времето на излишъците ще свърши и много скоро може отново да видим увеличения на данъци и осигуровки, които да покрият раздутите разходи на една нереформирана бюджетна система на разходи. Далеч по-добър би бил икономическият резултат от съчетаване на една умерена политика на ръст на пенсиите и осезаемо намаление на осигурителната тежест, докато икономическият цикъл позволява това, отколкото да увеличим пенсиите по модела на Унгария, да изхарчим излишъка за съмнителни инфраструктурни проекти с още по-съмнителна ефективност и да спрем политиката на увеличение на стимулите за производство и труд. А истината е, че на фона на трайния срив на доверие в политическото представителство електоралният резултат в България все по-малко зависи от политиките, били те социално или пазарно ориентирани.