Организираният хаос: Ще преживеем ли нова криза в здравеопазването
Според теорията има два вида хаос: организиран и спонтанен. С риск да засегна доста корифеи на българската здравна реформа, ще кажа, че тя по замисъл и развитие принадлежи към първия вид. Още преди осем години, зарязвайки всички заварени разработки от чуждестранни експерти, както и съветите на Световната банка, правителството даде ход на промени по почти целия фронт на здравните грижи. Заварената държавна система (финансово бедна и разточителна, но подредена) беше ударно заменена с пазарно-базирана (хронично недофинансирана и непоправимо хаотична).
Проф. Кръстьо Петков
Във вчерашния брой на в. „Класа“ проф. Кръстьо Петков направи коментар върху „конфиденциалния“ доклад на Световната банка (СБ) по повод на намеренията на управляващите за реформа в здравния сектор. „Вариантите за промени са срещу принципите на пазарната икономика“, категоричен е авторът, който предостави в редакцията доклада на СБ. Според него от неуредиците в здравната система най-засегнати са лекарите и пациентите.
(Продължение от вчерашния брой)
Според теорията има два вида хаос: организиран и спонтанен. С риск да засегна доста корифеи на българската здравна реформа, ще кажа, че тя по замисъл и развитие принадлежи към първия вид. Още преди осем години, зарязвайки всички заварени разработки от чуждестранни експерти, както и съветите на Световната банка, правителството даде ход на промени по почти целия фронт на здравните грижи. Заварената държавна система (финансово бедна и разточителна, но подредена) беше ударно заменена с пазарно-базирана (хронично недофинансирана и непоправимо хаотична).
Днес Световната банка с целия си авторитет като институция се заема да „структурира хаоса”, до който водят нововъведенията, подготвени от депутати от тройната коалиция в един от най-важните сектори - допълнителното здравно осигуряване. Какви са препоръките на експертите, написали оценъчен доклад по поръчка на министър-председателя Сергей Станишев?
На първата, водеща препоръка, се спрях в първата част на статията: да не се отнема правото на конкуренция на НЗОК с частните осигурители, т.е.
да има равнопоставеност между всички видове платци
на здравни услуги. Ако се приеме правителственият вариант - един лош монопол на здравната каса, се заменя с още по-лош, на парично състоятелни и привилегировани застрахователни компании. (Какво ще стане с малките частни осигурителни фондове? Те ще бъдат изместени от облагодетелствани общи застрахователи, коментират авторите на доклада).
Още по-контрастиращ на „пазарната” логика на вносителите на правителствения проект е въпросът, който задават експертите на Световната банка: Защо осигурителните компании трябва да са регистрирани непременно като търговски дружества? Не е ли по-уместно да са с друг правен статут, в т.ч. дружества с идеална цел?
Втората препоръка засяга тайминга на здравноосигурителната реформа. Факт е, че стартовият срок 15 юли 2008 г. е пропуснат. Преходът към нова информационна система и нова финансова организация изисква време и пари, съветват специалистите от Вашингтон. Няма как да се заимства наготово информационна система отвън (напр. от Босна);нито пък информационната система на НЗОК да се пригоди за ползване от частните дружества.
Изходът е в интегрирана информационна система
която да внесе ред в плащанията и прилагането на предписаното лечение, в правата и задълженията на пациентите и лекарите и пр.
Третата препоръка е косвена и може да бъде открита в серия въпроси относно административния капацитет на обновената здравноосигурителна система. Експертите от Световната банка се съмняват дали 80-те осигурители, посочени като оптимален брой, са съобразени с демографската и здравната ситуация в 8 милионна България. Изискването всеки осигурител да има офиси в 28 региона, за да партнира на НЗОК и изпълнителите на медицински услуги, също им се струва непосилно. В предложения финансов механизъм за преразпределение на осигурителните вноски и плащанията на услугите е заложено неправомерно оскъпяване на административните разходи и опции за корупция. Обобщената препоръка е: не оскъпявайте осигурителната система.
Впрочем, темата за цената на услугите и ценността на здравните пари е централна за авторите на експертизата, изпратена до премиера Станишев. Резюмето на доклада започва с констатацията: „В сравнение с други подобни държави България щедро харчи за здравеопазване. На практика държавата наскоро увеличи размера на здравноосигурителните вноски с около 30%, или с 800 милиона лева”.
Какъв мощен стимул е това за преразпределение
чрез дирижирана конкуренция на частни застрахователи с НЗОК
и помежду им. Същевременно авторите на доклада са несъгласни с отменянето на потребителските такси, защото се подкопават принципите на финансовите взаимоотношения между гражданите и държавата. Ако целта е да се помогне на бедните и пенсионерите, има начини техни разходи при прегледите и лечението да бъдат поети от държавния бюджет, след като се докаже, че са социално слаби. Но отменянето на таксите за всекиго, е връщане към ценностната система от времето на държавния социализъм, който проповядваше, че здравеопазването е безплатно! „Безотговорно е правителството да изпраща послание до потребителите, че здравеопазването не е важна, ценна и скъпа дейност, която трябва да се използва умно”- пише в доклада на Световната банка.
И така, умни или глупави, компетентни или неграмотни са политиците, подготвили новия проект за реформи? От анализа в доклада и от собствения си опит като зам.-председател на здравната комисия в предишния парламент зная, че проблемът не е в професионализма, а в интереса. Нима управляващите не знаят, че системата за предоставяне на здравни услуги не работи по международни стандарти и има отчетлив принос за повишената заболеваемост на населението? Или пък не виждат, че лекарствената политика генерира корупция? Забравили ли са, че четвърта поредна година не функционира Националният рамков договор, което елиминира лекарите от преговорите за условията за предоставяне на медицински услуги?
Тези и други парливи въпроси са оставени встрани. Първо, защото са трудно решими и няма съгласие между партньорите от тройната коалиция. Второ, защото не им се иска да разбутват изгодната за властимащите система на администриране и финансиране в здравеопазването. Облагите са :
1. В режима за регулиране на лекарствата, пазарният оборот на които надхвърля 2 милиарда лева. Дори и при „нормални” комисиони за разрешителни и рецепти (има неписана норма от 25%), в джобовете на контролиращите чиновници и лобистите годишно влизат над 500 милиона лева;
2. В предстоящата приватизация на здравни заведения. Атрактивните обекти са разпределени на квотен принцип и подредени по властово влияние между управляващите партньори;
3. В директните плащания под масата на лекари и здравни чиновници. Те бяха оценени наскоро в размер на 75 милиона лева годишно и са своеобразна индулгенция за корумпираните политици („Вярно е , че ние политиците вземаме, но и вие, медиците не сте лишени от това благо!”);
Толкова за политическите интереси по принцип! Що се отнася до конкретни имена и партии, тях по лицензираните застрахователни дружества ще ги познаете: кой за кого лобира!
Такова е извечното правило за интереса, който движи всяко начинание, идващо отгоре, от политическите върхове. Такъв очевидно е и случаят със замислената на тъмно реформа в здравното осигуряване у нас. Подготовката на проекта зад гърба на участниците в този процес - работодатели и синдикати, лекари и пациенти, е поредното доказателство, че на държавната власт се гледа като на неизчерпаем източник за преразпределение и присвояване на ресурси. А и няма кой да потърси сметка на законодателната и изпълнителната власт - те не се чувстват подотчетни на гражданите! Това обяснява и незапомнения натиск на всеки, който иска да прави кариера и пари, към иначе мизерно платената работа в държавната администрация.
Хубаво е, че на експертите от Световната банка им плащат добре, за да се придържат към обективността в оценките на националните здравни политики. Впрочем каквато сума и да са получили като хонорар от премиера, НЗОК или собствената си банка, са го заслужили. Както се казва в такива случаи: Well done ! (Добре свършена работа!).