Мила Григорова, „Галъп интернешънъл“, специално за „Класа“ Обществените и политическите дебати около доклада на ЕК за България, огласен преди дни, вече са в ход. Това вероятно ще бъде и най-горещата политическа тема в следващите седмици макар и в средата на отпускарския сезон. Общественото мнение още не се е произнесло за последиците от наложените на страната ни санкции, както и по въпроса кой все пак носи /основната/ отговорност за случващото се с европейските пари. На въпроса дали диагнозата на ЕК и санкциите за България съответстват на очакванията, обаче има отговор. Според последното социологическо проучване, проведено от ББСС “Галъп интернешънъл“ и в. „Класа“ в навечерието на прословутия доклад строгите санкции не са никаква изненада. Над половината от запитаните пълнолетни българи са очаквали подобен изход: спиране на европейските пари по ФАР и САПАРД. В рамките на това мнозинство съотношението на реалисти и надяващи се все пак на някакъв обрат в последния момент е едно към две /17% към 35%/. Като цяло обаче все пак преобладаващо е очакването, че страната ще бъде санкционирана. Едва около 17% са били оптимистите: България няма да бъде наказана. Но забележете по каква причина: не защото ударно ще успеем да се поправим, а защото ЕК ще прояви разбиране за пореден път. Вече знаем, че за жалост песимистите у нас се оказаха прави - България получи много остра диагноза, а основанията за нея в по-голямата си част не се оспорват вече сериозно от никого. Данните сочат още два важни факта Първо, темата за възможните мерки и санкции срещу България за несправяне с управлението на европейските средства по предприсъединителните фондове е следена доста активно от широката публика. Малко повече от половината българи заявяват, че са следили новините и обсъжданията около писмата и предупрежденията на ЕС, отговорите на българската страна и очаквания доклад, посветен на напредъка на България по въпроса за борбата с корупцията и управлението на еврофондовете. Или, както вече стана ясно, докладът, съобщаващ за липсата на такъв напредък към момента. Ако вземем предвид факта, че според социологическите проучвания едва всеки трети у нас се интересува активно от политика, очевидно проблемите на нашето партньорство с Европа продължават да вълнуват все пак по-голямата част от нацията. Независимо че тематиката за предприсъдинителни фондове, техния профил, срокове, схеми на управление, мерки и т.н изисква специално усилие от страна на всеки, който иска да е що-годе информиран, но не е експерт. Най-заинтересовани и информирани по темата за еврофондовете и доклада на Европейската комисия са тъкмо тези около една трета българи, които условно определяме като „модерни хора”: те пътуват, говорят чужди езици, мобилни са в професионален и личен план. Съответно активно информиращите се в най-голяма степен очакваха санкции: 65% от тях. Второ, темата за очакваните санкции от Европа политизира обществото умерено. Поне в навечерието на доклада на ЕК. Привържениците на опозиционните партии вътре и извън парламента в по-голяма степен споделят мнението, че санкциите на ЕК са били неизбежни, но и сред подкрепящите управляващата коалиция няма излишъци от оптимизъм по въпроса. Така че в близките седмици ни предстои да разберем дали и какво влияние ще окаже докладът на ЕК върху съотношението на политическите предпочитания на българите. Изследването е проведено в средата на юли, национално представително е и обхваща 1004 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.