Когато звездата на „Тотнъм“ и на българския национален отбор Бербатов реши, че не му се играе, нищо не може да го изкара от летаргията му. Спортните наблюдатели с особен интерес проследиха първата контрола на „шпорите“ срещу испанския „Еркулес“, за да видят как ще се представи българинът. Бербо присъства тялом, но не и духом на терена в продължение на 90 минути. Беше видимо, че вече е отписал отбора, с който стана футболно величие на Острова. Това е голямата разлика между него и Стоичков например. Ицо може да си има много кусури, но когато риташе в „Барса“, той даваше цялата си душа във всеки мач. Дори и осакатяваше съдиите от престараване да не загуби някоя топка. Хубав или лош, испанците бяха луднали по Стоичков, защото по душа и темперамент той се беше слял с испанските трибуни. А футболните фенове са еднакви навсякъде по света. Те обичат звездите, но дълбоко мразят примадоните в любимия отбор. Митко може да е перфектен техничар и стратег, но в мачове като този с „Еркулес“ се прояви като слаб психолог. Той се държа надменно с мениджърите, които доскоро щедро пълнеха портфейла му. А това е позор за фанатичните британски запалянковци. Където и да го вземат да рита при следващия гранд, Бербо трябва да си отиде от стадиона „Уайт Харт Лейн“ с достойнство и като герой, давайки всичко от себе си до последната секунда. А не да симулира присъствие и да шикалкави. Така правят големите. Това, на което трябва да се научи Бербо, е да бъде голям. Другото е въпрос на сръчност, която той безспорно притежава.