„Файненшъл таймс“ Докладът на Европейската комисия разкритикува двете балкански държави заради недостатъчните им усилия в изкореняването на корупцията, но защити решението те да бъдат приети в Европейския съюз, преди да са се заели сериозно с преодоляването на проблемите си. Комисията обяви замразяването на 486 млн. евро от средствата по еврофондовете за България, но подчерта, че тези пари все още не са изплатени и ще бъдат освободени отново, ако българските власти въведат качествен финансов контрол върху усвояването им. България и Румъния са най-бедните държави сред 27-те членки на блока, като брутният им вътрешен продукт на глава от населението е около една трета от средния в ЕС. Двете страни бяха приети в съюза преди 18 месеца въпреки притесненията на по-старите страни членки относно корупцията по високите етажи на властта, организираната престъпност и липсата на реформи в съдебната система. Говорител на Жозе Мануел Барозу отхвърли мнението, че ЕС е приел България и Румъния прекалено рано: „По онова време всеобщото убеждение бе, че най-добрият начин за по-нататъшно третиране на проблемите е членството в ЕС“. Според говорителя комисията демонстрира бдителност, но в същото време окуражава черноморските съседки, за да им помогне да умножат усилията си в борбата с корупцията. Твърдият тон на посланието към България и Румъния се съдържа в два доклада, които въпреки всичко, ясно показаха, че комисията не заплашва да замрази средствата, отредени в рамките на настоящия бюджетен цикъл на ЕС. В периода 2007-2013 г. Румъния трябва да получи 32 млрд. евро, а България 11 млрд. Освен това комисията не възнамерява да наложи клауза от договорите на двете страни за членство, според която има право да освободи останалите страни членки от задължението им да признават решенията на българските и румънските съдилища. Според дипломати от съюза решението на комисията да поддържа твърд тон, но да действа по-предпазливо, е плод на факта, че е почти невъзможно да се предприемат сериозни санкции срещу страни, които вече са в ЕС, който се самоопределя като семейство от страни със сходни принципи. Докладът за Румъния звучеше по-позитивно от този за съседката й. „Румъния вече се движи в правилната посока. Новите институции и процеси се нуждаят от време, за да покажат ефективността си и трябва да бъдат оставени да се развиват последователно“, се казва в документа. Комисията обаче изрази загриженост във връзка с отношението на румънските политици. „Липсва широк политически консенсус зад реформите, няма и еднозначно изразена воля от всички политически формации за изкореняване на корупцията сред високопоставените държавни служители“, е позицията на комисията. „Няма реален напредък по 10-те ключови дела срещу бивши министри. Това се дължи отчасти на факта, че парламентът блокира разследванията и отчасти на това, че върховният съд на страната постанови оправдателни присъди по делата, като промени решенията на по-долните инстанции.“ По отношение на България комисията заявява: „Корупцията по високите етажи на властта остава сериозен проблем. Изпълнителната власт и съдебната система все още не са започнали да се борят ефективно с нея. Българските власти не съумяха да приложат закона по начин, който да намали корупцията в държавните институции“.