Ройтерс В ранната пролет на 1992 г. буйната сива коса и крива усмивка заблудиха много хора. Радован Караджич, човекът, който в момента се намира в арест по обвинения в организирането на най-ужасното клане в Европа след Втората световна война, изглеждаше като застаряващ певец на евъргрийни. Макар и малко ексцентричен, той имаше известно обаяние на твърд човек. Говореше буйно, но не изглеждаше способен да нареди масово избиване. През лятото като лидер на отцепилата се от Босна Република Сръбска, Караджич захвърля политиката и започва да организира жестока война срещу босненските мюсюлмани и хървати, които обявиха Босна за независима от доминираната от Сърбия Социалистическа федеративна република Югославия. Неговите сили използваха всяко тежко оръжие, до което можеха да се доберат. А такива имаше в изобилие, с неизчерпаеми муниции, благодарение на доминираната от сърбите Югославска народна армия, контролирана от последния сръбски диктатор Слободан Милошевич. Посред бял ден улиците на Сараево бяха празни. Новосформираната армия на босненските мюсюлмани беше абсолютно превъзхождана. Сърбите държаха скалистите височини, които опасват планинската столица, и стреляха в града на месо с гранатомети, артилерия и противовъздушни оръдия. Жителите на Сараево се стрелкаха като плъхове през откритите кръстовища, за да избегнат снайперистките куршуми. Много от тях не успяха. Гробищата бяха препълнени с около 11 000 загинали и направо преливаха. Първият батальон от сини каски на Умиротворителните сили на ООН (ЮНПРОФОР) настъпи от адриатическия бряг в бели бронирани автомобили, за да поеме контрола над разрушеното летище на Сараево, затънало в гилзи до височината на глезените. Още хиляди войници го последваха, за да осигурят първото от безбройните "прекратявания на огъня". Година след началото на войната от 1992 до 1995 г. обаче ЮНПРОФОР се бяха превърнали в символ на злополучна интервенция, осакатена от западната политика на "безпристрастност", от която превъзхождащите ги сили на Караджич се възползваха с пълна сила. Задушеният град От няколко седмици Сараево беше обкръжено и провизиите започнаха да свършват. Обсадата на почернения град продължи 43 месеца. Хората се топлеха с дърва в тенекиени печки домашно производство. Едно яйце струваше 10 долара. За да си купиш гориво, бяха необходими връзки, да не говорим за лекарствата и козметиката, които бяха изчезнали. Босненските сръбски сили напредваха в страната, "прочиствайки" контролираните от тях територии от етнически съперници. Селата горяха, а бежанците бягаха, понякога преследвани от убийствен дъжд от гранати, през горите и по отдалечените планински пътеки. Отново и отново Караджич се появяваше по телевизията, като оправдаваше действията на своите войници, отхвърляше обвиненията в бруталност и дори обвиняваше мюсюлманите, че безжалостно взривяват своите хора, за да привлекат международно състрадание. Този човек беше поканен на мирни преговори в чужбина. Той беше събеседник на високо ниво със западните пратеници за мир. В Сараево хората свиваха груби цигари в тънки хартиени листа, откъснати от книгите със странно зловещи стихове, написани от някогашния психиатър, и се чудеха кой и кога може да го спре. Повече от две години изминаха, преди звездата му да започне да залязва. Неговият ментор Милошевич си даде сметка за нарастващото отвращение на Запада от бруталността на босненската сръбска армия и сръбските паравоенни части, и беше принуден да прекрати подкрепата си за тях. И въпреки това, дори когато изгубилите търпение страни от НАТО използваха въздушните си сили, за да се опитат да обуздаят сръбските набези, упоритите сърби плениха войници от ЮНПРОФОР и ги закараха към военните цели, за да ги използват като жив щит. "Прецизните бомбардировки" бяха отхвърлени от западните медии като неефективен шамар срещу сръбските сили, които в един момент контролираха 70 процента от територията на Босна. През 1995 г. предвожданата от САЩ коалиция започна сериозни бомбардировки, за да покаже, че не се шегува. Въпреки това най-лошото предстоеше. "Винаги с вас" През юли 1995 г. сръбските сили настъпиха към "сигурното убежище" на ООН, където се бяха натъпкали хиляди мюсюлмани под закрилата на лековъоръжена холандска част, която не беше оторизирана да се бие. Сребреница падна без нито един изстрел. Командирът на армията на Караджич генерал Ратко Младич пое контрола над града и раздели жените и децата от около 8000 мъже "в боеспособна възраст", които никога повече не бяха видени. Те бяха систематично избити и хвърлени с булдозери в масови гробове. Международният наказателен трибунал за бивша Югославия определи това като преднамерен акт на геноцид - най-ужасния в Европа след престъпленията на нацистите. Интервенцията на НАТО сложи край на войната и на преговорите за мир в Дейтън, Охайо през 1995 г., беше подписан мирен договор. Караджич, срещу когото международният трибунал беше повдигнал обвинения, не се оттегли, но загуби властта в собствената си клика от твърдолинейни босненски сърби, и в крайна сметка потъна в нелегалност през 1997 г. През годините хора разказваха, че са го видели. Той е бил "видян" да обядва недегизиран с жена си в босненска кръчма през 2005 г. и се предполага, че е присъствал на погребението на майка си в Черна гора, преоблечен като свещеник. Според адвоката на Караджич той е бил арестуван в автобус край Белград. В Босна и в Сърбия и до ден днешен лоялистите смятат Караджич и Младич за герои, преследвани от западните сили, които са останали слепи за смъртната опасност, срещу която е била изправена сръбщината в лицето на босненските мюсюлмани. Ликът на Караджич стои по календари и фланелки. Неговите книги се продават в църквите. "Винаги с вас" е любим лозунг.