Bloomberg Шефът на Фед Бен Бернанке и американският финансов министър Хенри Полсън са притискани да възприемат политиката на значителна държавна намеса в частните дела, характерна за САЩ през 30-те години и за Швеция през 90-те на миналия век, за да овладеят пожара, погълнал американския жилищен и финансов пазар. Една от идеите е да се използват пари на данъкоплатците, за да се подсили капиталът на работещите на загуба „Фани Мей“ и „Фреди Мак“. Друго предложение предвижда да се основат нови служби, които да закупуват и рефинансират просрочени ипотеки, а трети вариант е поглъщането на финансови институции пред фалит. Дръзко, творчески, агресивно? „Сегашният подход на правителството за справяне с последиците от крайно слабата вътрешна икономика уронва цялостното доверие в американската финансова система“, смята Браян Бетън, главен икономист в базираната в Лексингтън, Масачузетс, „Глобал инсайт“. „Необходима е дръзка, творческа и агресивна политика“, допълва той. В опит да предвидят към какви мерки ще бъдат тласнати управляващите във Вашингтон икономистите се връщат към последния случай, в който САЩ преживя срив на цените на жилищата – Голямата депресия. В отговор на тогавашните неволи, далеч по-тежки от днешните, президентът Франклин Рузвелт възприе радикален и разнопосочен подход и засили ролята на държавата в много по-голяма степен, отколкото предвиждат днешните предложения. „Нуждаете се от промяна в нагласата“, казва Мохамед ел Ериан, един от директорите на калифорнийската „Пасифик инвестмънт мениджмънт“, която управлява около $800 млрд. „Досега надеждата бе, че частният сектор ще осигури необходимите средства. Сега вниманието е съсредоточено върху Вашингтон“, допълва той. Парите на данъкоплатците Полсън направи крачка към използването на повече пари от данъкоплатците. Миналата седмица той поиска Конгресът да делегира на министерството му пълномощия, с които при нужда да инвестира във „Фани Мей“ и „Фреди Мак“, за да поддържа дейността на най-големите американски ипотечни кредитори. Подобно на спасяването на „Беър Стърнс“ от Фед през май, плановете на Полсън не убедиха инвеститорите, че други институции няма да фалират. От своя страна понижаването на лихвите от Фед и финансовият пакет на президента Джордж Буш за данъчни бонуси за $168 млрд. не успяха да заглушат предупрежденията за рецесия. Според някои специалисти президентската администрация трябва да създаде нови агенции, които да съдействат за възстановяването на жилищния сектор, финансовите пазари и икономиката като цяло. Бившият зам.-председател на Фед Алън Блайндър, сега професор в университета Принстън в Ню Джърси, призова за възкресяването на създадената през 1933 г. организация за кредитиране на жилищни собственици (Home Owners Loan Corp). Корпорацията действала, като придобивала просрочени жилищни ипотеки от кредитори и инвеститори и после рефинансирала заемите при по-благоприятни за заемовземателите условия. Възкресение на идеи от 1933 г. По онова време министерството на финансите инвестира $200 млн. в акции на организацията, което в днешни измерения се равнява на $20 млрд., като се вземе предвид ръстът на икономиката, изчислява Алекс Полок от Американския предприемачески институт във Вашингтон. След това корпорацията взема назаем допълнителни $2 млрд. посредством емитиране на облигации. Структурата отпуска общо над един милион заема и до 1937 г. вече притежава 14% от просрочените ипотеки. Днес това е равносилно на около 10 млн. заема на стойност $1,4 трилиона или приблизително общата сума на рисковите ипотеки, изчислява Полок. Компанията е ликвидирана през 1951 г., като връща на финансовото министерство натрупан излишък от $14 млн. Настоящият Конгрес взаимства някои от принципите й като предложението за разширяване ролята на Федералната жилищна администрация (ФЖА) във финансирането на ипотеки, макар и в доста по-малък мащаб. Според законопроект, който се обсъжда в момента, ФЖА ще получи възможността да рефинансира заеми за общо до $300 млрд., като разходите на правителството за това се изчисляват на $3 млрд. Разширена програма Блайндър очаква програмата да действа през цялата година и прогнозира, че ще се запази и през 2009 г. Бившият топслужител на Фед също така предлага да се създаде публично-частно партньорство, което с отстъпка да изкупува гарантирани с ипотеки ценни книжа и други структурирани облигационни емисии (CDO). Целта е неликвидните пазари на книжа с фиксирана доходност да проработят отново. Някои експерти посочват модела на друга агенция от времето на Голямата депресия – Финансова корпорация за възстановяване (Reconstruction Finance Corp). Бившият банков регулатор Джоузеф Мейсън, който в момента преподава в щатския университет на Луизиана в Батън Руж, казва, че подходът на тази организация за справяне с финансовата криза се състоял от три стъпки – закриване на най-слабите банки, рекапитализиране на останалите чрез инвестиции в привилегировани акции и опит за бързо оздравяване чрез цялостна подмяна на мениджмънта и прекратяване на изплащането на дивиденти. Шведският модел 1.Швеция последва някои от тези принципи в борбата със собствената си банкова криза от началото на 90-те. Правителството бе принудено да погълне няколко изправени пред фалит трезора и в един момент притежаваше около 22% от банковите активи в страната. Това е струвало на данъкоплатците близо 4% от БВП на Швеция, изчислява Никола Май от „Джей Пи Морган Чейс“ в Лондон. Днес в САЩ това би се равнявало на над $400 млрд. Но проф. Ханс Содерстром от Стокхолмския икономически колеж не е убеден, че САЩ трябва да стигат толкова далеч. „Цялата ни банкова система се сриваше. Не мисля, че същото важи за американската. Най-добре е да се остави частният сектор да поеме загубите“, казва той. Доверието сред строителите на жилища обаче се смъкна до рекордно ниски равнища, а цените и продажбите в САЩ продължават да падат. Индексът на „Стандарт енд Пуърс“, в който влизат акциите на 22 банки, падна с 39% т. г. въпреки възходящата тенденция през миналата седмица. Ричард Бърнър от „Морган Стенли“ смята, че икономиката ще изпадне в рецесия през четвъртото тримесечие. Том Галахър, управляващ директор на компанията за мениджмънт на средства и изследване „Ай Ес Ай“, казва, че решителните държавни мерки за подпомагане на жилищния пазар и индустрията на финансовите услуги най-вероятно ще трябва да почакат до другата година, когато страната ще има нов президент.