Организацията „Трансперънси интернешънъл“ ни подреди тези дни на 86-о място по борба с корупцията в света. Потискащата позиция предизвиква поне два въпроса. Как така се получава, че сме държавата с впечатляващ брой органи за борба с корупцията, и същевременно сме първи в Европа по усещане за искане на рушвет? И какво пречи на чиновниците, които се борят с корупцията, да контролират ефективно структурите, които оперират с евросредства и ги раздават на бенефициенти? Нека напомним, че заплатите на борците с корупцията са едни от най-високите у нас, а привилегиите им са достатъчно много, за да ги стимулират да си вършат работата - нещо, което не се забелязва.

Кой ще чуе гласа на бизнеса

Изследване на „Маркет ЛИНКС“ за работата на ИА за насърчаване на малки и средни предприятия (ИАНМСП), което „Класа“ публикува в днешния си брой, дава (макар и в един сегмент) отговор на въпроса защо сме първенци в ЕС по подкупи. Добре е властта да чуе гласа на бизнеса, който ясно казва къде са проблемите, и този път да вземе мерки да ги отстрани.
100 фирми, които са кандидатствали по ОП „Конкурентоспособност“, и 20 професионални консултанти са категорични, че схемите, по които се прибират комисиони, въведени по времето на предишни правителства, си действат и сега. 91% от запитаните са категорични, че ако не си платиш, не взимаш проект. И даже посочват сумите – 10% от стойността на проекта предварително в кеш. Това са си проценти, които съперничат достойно на схемите, въведени от Батко и Братко в пътната агенция.
Да припомним, че ИАНМСП управлява 1 млрд. и 162 млн. евро по ОП „Конкурентоспособност“ - това е програмата, която работи за подновяване на технологиите и насърчаване на иновациите на предприятията. Нормално е да се мисли, че е създадена, за да подпомага бизнеса. Нещо, което самият бизнес не забелязва. Освен че се искат напълно незаконно комисиони за проекти, пред фирмите се създават всевъзможни пречки. Тежки бюрократични процедури, забавяне на плащания и липса на отговори защо не се приемат проектопредложения, са само малка част от общата картина на еврофинансирането у нас. И ако това е така в една изпълнителна агенция, как ли е в останалите, които работят с фирмите?
Вероятно от БОРКОР ще се размърдат и ще дадат обяснения, ако има кой да им ги поиска.

Промените

Колкото до тежките процедури, очевидно има нужда от административна реформа, която да преструктурира въпросните звена, създадени с идеята да подпомагат бизнеса, а не да му напомнят колко неприятен може да бъде животът.
За ИАНМСП се знае, че трябваше да стане или дирекция към Министерството на икономиката, или да я съберат заедно с агенцията по инвестициите, за да не се размива работата. И чиновниците да се научат да помагат на фирмите, а не да ги виждат като едни 10%. Позицията, че агенцията е управляващ орган по програма „Конкурентоспособност“ и че ако бъде закрита, ще трябват поне 3 месеца, за да се конструира друг управителен орган, не е състоятелна. Програмата и без това не работи на високи обороти. От 777 подадени проекта по ос 1 са одобрени едва 63, а по ос 2 от подадените 4975 проекта са одобрени 1259. На отхвърлените не им е обяснено защо на част от спечелилите им се бавят парите, а оценките на иновативни решения се бавят с години, докато откритията брадясат. Да не говорим, че в чужбина процедурите по тази програма са далеч по-опростени от тези у нас.
Може да звучи комично, но в изследването на „Маркет ЛИНКС“ има едно отчаяно обръщение на интервюиран бизнесмен. И то заслужава да бъде цитирано: „Братя чиновници, имайте милост – не ни съсипвайте с бюрокрация! Проумейте, че на вас ви се плаща, за да сте наши партньори и консултанти. В кризата се затваря бизнес след бизнес. Скоро няма да има кой да плаща данъци и заплатите ви... Всички имаме полза в България да има повече успешни бизнеси и работни места. Вършете си работата с повече мисъл в главата!”
А на държавата трябва да се напомни, че неспособността да защити гражданите си от корупцията, независимо дали става дума за злоупотреба с обществени ресурси, искане на подкуп или подмолно вземане на решения, е в основата на недоверието към всеки кабинет. Както и повод за протести.