Радослав Сикорски направи изключително запомнящ се коментар в Берлин тази седмица. „Вероятно съм първият полски външен министър, който казва това, но започвам да се страхувам повече от бездействието, отколкото от силата на Германия“, заяви той.
Разбирам какво има предвид, макар че думата „бездействие“ не се връзва с определено впечатляващите усилия на Меркел и компания да задълбочат кризата в еврозоната. Това си е усърден стремеж към катастрофа.
Германското правителство се изживява като застъпник за фискалната и паричната правда. Убедено е, че проблемите на региона се коренят в липсата на дисциплина в страните с по-ниски стандарти. Това е вярно, разбира се, но да се чуди човек какво още ще изгори, докато бъде задоволена представата на германците за убедително порицание.
Погледнете нещата от следния ъгъл. Германия притежава най-голямата къща (напълно застрахована и с възможно най-добрата противопожарна инсталация) в район с наблъскани едно до друго жилища. В една от сградите избухва пожар, защото собственикът й въпреки многократните предупреждения не е поправил повреден отоплителен уред. Скоро не е валяло, а и започва да духа горещ, сух вятър. Пламъците се разгарят и постепенно обхващат още няколко постройки.
Всеки разумно мислещ човек би се провикнал: „Обадете се на пожарната.“ Германия обаче се намесва: „Чакайте малко. Нали ви казахме, че това ще се случи? Да изясним как е възникнал пожарът, преди да започнем да ръсим вода навсякъде. Иначе може да нанесем сериозни щети. Освен това, закъде е цялото бързане? Ако всеки път гасим пожарите още щом избухнат, никой няма да се отнася сериозно към превантивните мерки.“
„Също така ни трябва обща застрахователна полица (внимавайте с онези горещи отломки там, моля ви) и строги проверки, за да избегнем гратисчиите в бъдеще.“
„Всъщност, защо да не използваме случая да подобрим квартала. Честно, това е единственият начин да се свърши нещо тук.“
Германското мислене щеше да е по-разбираемо, ако просто обслужваше собствени цели, но не е така. Ако еврозоната се разпадне, а с нея най-вероятно и Европейският съюз (ЕС), експортните пазари на страната ще се сринат и тя ще е основният губещ. Нито една от къщите в областта не е напълно защитена от пожар. Слабият интерес към търга на германски държавни облигации миналата седмица напомни, че ако се стигне до най-лошото, европейският лидер също ще пострада.
Мерките за спиране на кризата, стига вече да не е късно, са ясни. Опасността от фалит на някоя от държавите членки трябва да бъде овладяна, за да се редуцира рискът от банков срив. На този етап просрочването на гръцките задължения е, кажи-речи, неизбежно, така че просто приемете този факт и карайте нататък. Дълговете на Италия, Испания и други застрашени страни обаче са напълно поносими, стига страховете да се успокоят. А ако това не стане, никоя членка на еврозоната не е в безопасност.

Колективни стъпки

За туширане на паниката са нужни две основни неща. Европейските правителства да гарантират съвместно голяма част от суверенните дългове в еврозоната чрез емитиране на еврооблигации или други механизми, а Европейската централна банка да влезе в ролята на кредитор от последна инстанция за закъсалите правителства.
Ще бъде ли достатъчно това? Не забравяйте, че заедно страните от еврозоната не са с опасно висока задлъжнялост. Като обединение те са кредитоспособни, така че задаващата се катастрофа можеше лесно да се избегне. Все още може, макар и с повече усилия, стига Германия да се откаже от сляпото си желание да набие някакво съзнание.
Берлин е прав, че ЕС се нуждае от реформа, но всичко по реда си, за бога. Дебатът и консултациите по по-тясна фискална интеграция, каквото е желанието на страната, отнемат време, с което ЕС сега не разполага. Като метод за управление на кризи конституционните промени (открай време предпочитан подход на Брюксел) не гарантират добри резултати. Ако се съмнявате в това, просто се огледайте наоколо.
Нещо повече, Германия далеч не е толкова наясно с желанията си. Стреми се към по-сериозен фискален съюз с цел затягане на дисциплината, но съпътстващата го загуба на суверенитет няма да се отнася само за другите, както очевидно си въобразява Берлин. Централизирането на политическата власт е в състояние да намали влиянието, което Германия извлича от икономическата си и финансова мощ. С други думи, по-тясната фискална интеграция не означава непременно по-висока степен на фискално благоприличие. Всичко зависи от детайлите.
Освен това новите фискални правила са само част от необходимата на Европа реформа в дългосрочен план. Гръцката дългова криза се превърна в неотложен проблем за ЕС заради риска от разпространението й чрез банките. Ако последните разполагаха с адекватен капитал, евентуален фалит на страната нямаше да представлява такава опасност. Най-добрият лек за моралния хазарт при суверенния дълг е достатъчно силна финансова система.

Грешен акцент

Европа се нуждае както от нови фискални правила, така и от по-строга и съгласувана система за банков надзор. Върху първото се поставя прекалено голям акцент, а второто е незаслужено пренебрегвано.
Най-голямото противоречие в подхода на Германия към бъдещето на Стария континент обаче е политическо. Правителството призовава за по-тясна политическа интеграция, а кризата е доказателство в колко ниска степен ЕС е развил чувство за обща цел и идентичност. Колкото повече се задълбочава кризата (благодарение безотговорната неотстъпчивост на Германия), толкова повече ще бъде редуцирано това чувство на единение, доколкото го има.
Трябва да признаете, че логиката на германското правителство е объркваща. Населението на страната беснее само при мисълта, че данъците му могат да отидат за спасяване на разточителните членки. Оттам и желанието за по-сериозно политическо обединение. Все едно, от една страна, казват „тези хора са безнадежден случай, така че не искайте да им помагаме“, а от друга, „хайде да станем едно голямо щастливо семейство“.
Ключовата фраза за мен в следващата европейска конституция (ако не е твърде късно за такава) ще е „по-голяма политическа интеграция, където е необходимо, по-малка – където е възможно“. Сега обаче не му е времето за този дебат, кварталът гори.