Мила Григорова, „Галъп интернешънъл“, специално за „Класа“ Като цяло общественото мнение изглежда съгласно с констатациите на ЕС, че престъпността у нас не намалява. Това сочат данните от специалното социологическо проучване на „Галъп интернешънъл“ по поръчка на в. „Класа“. Едва 8% от пълнолетните българи са на мнение, че така наречената битова / улична/ престъпност у нас намалява, и само 4% смятат, че има спад и в организираната престъпност. В същото време изследването разкрива и някои индикативни промени в обществените нагласи по темата в последните години. Първо, в сравнение с преди 5 години значително се покачват оценките, че няма ръст в нивото на престъпността. С около 13-16% са се увеличили хората, които смятат, че уличната и организираната престъпност у нас са достигнали плато и нито се увеличават, нито намаляват. Това, разбира се, не е кой знае какво утешение, доколкото целта е нивото на престъпност да намалее рязко, а не да си го отглеждаме стабилно оттук нататък . Важното в случая обаче е, че е настъпила някаква, макар и малка, нормализация в оценките, която от своя страна може да улесни обществените дебати по темата. Престъпността е сериозен вътрешен проблем, който имаме да решаваме като страна, и ограничаването на оценките и публичните дискусии до „всичко е лошо и все по-лошо ще става” няма да помогне особено. Нито на това, нито на следващите правителства. Второ, дистанцията в оценките за организираната престъпност и уличната такава се увеличава. За организираната престъпност преобладава мнението за влошаване, което е съвсем нормално на фона на последните разкрития около управлението на европейските пари. За битовата престъпност тенденцията е ако не към спад, то поне към някаква условна стабилизация. И то въз основа на личния опит, колкото и парадоксално да звучи това. На въпроса: „ Вие лично или вашето семейство били ли сте жертва на престъпление в последните месеци“, около 5% от пълнолетните българи отговарят утвърдително през 2008 г. Също толкова, колкото и преди 5 години – през 2003 г. Тук следва да се направи важната уговорка, че социологическите данни и полицейските статистики са две различни неща, всяко със свои плюсове и минуси. Едва ли обаче битовата престъпност би могла да се увеличи силно, без „жертвите” да разберат това, и съответно да признаят факта, когато социолозите ги питат. Отново без да целим сравнение със статистиките за реално извършени престъпления, нашите данни отчитат известен спад в сравнение с 2003 г. на хората, които декларират, че са жертва на кражба на кола или части от нея, както и на открит рекет по улици и обществени места. Най-честите декларирани посегателства през 2008 г. остават обир на жилището и джебчийска кражба. Относително добра новина е, че в 83% от случаите на престъпление не е било употребено насилие срещу жертвите според тях самите. Дали обаче е нараснала разкриваемостта на битовите престъпления? Отговорът на широката публика е отрицателен. Преди всичко около 40% от пострадалите от престъпление не търсят съдействие от полицията. Това вероятно са случаите на дребни кражби – портфейл, мобилен телефон от рейса и т.н., за които жертвите изобщо не вярват, че полицията ще се занимае сериозно и ще бъде постигнат някакъв резултат. Високият относителен дял на тези, които изобщо не търсят съдействие от полицията при каквото и да било престъпление, остава непроменен спрямо 2003 година. Второ, тези, които все пак са потърсили полиция, в мнозинството си твърдят, че резултат няма. Едва приблизително всеки десети от жертвите смята, че полицията се е справила в неговия случай, като този показател също не се подобрява в сравнение с 2003 г. В този смисъл поне проблемът с масовата дребна престъпност все повече се свежда само до едно - желанието и възможностите на полицията да се справи ефективно с нея. Изследването е проведено през първите десет дни на май, национално представително е и обхваща 1029 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.