Обикновено българските политици тръгват на избори със зле премерена стратегия. Това се случи и с „Атака“. Те направиха поредица от грешки. Като започнем от случая с джамията, крайните изказвания за случая в Катуница и т.н. Резултатите на изборите показаха, че Волен Сидеров загуби от твърдия тон. За съжаление у нас не е прието партийните лидери да се оттеглят, когато получат червен картон от избирателите. Освен Симеон Сакскобургготски, аз не знам друг лидер, който да се е оттеглил от политиката с достойнство. Вкопчването във властта е правило за всичките ни политици. Виждаме докъде се докара десницата с лидерски ежби. Избирателите се разочароват и нещата стават необратими. Претенденти за националистическия вот има отдавна и те са много – на първо място ВМРО, които също са с патриотично-националистическа окраска. От друга страна, Волен Сидеров влезе в политиката през 2005 г., когато БСП беше слаба и той реално отне гласове от левицата. Засилването на БСП отнема от потенциала на „Атака“ и въобще на националистическия вот. Претенции към националистическия вот в момента имат и ГЕРБ, и БСП, това се отразява негативно на партии като „Атака“.
Що се отнася до старата десница, тя получи много тежък удар на последните избори. Пътят на десницата е към нови лидери, нови лица, нови формации, които да се възприемат от избирателя като алтернатива на управляващите. Имаме дефицит на лидери и на политически алтернативи. В следващата година и половина до парламентарните избори ще продължи да се трупа социално недоволство. Но то няма да може да се каптира от т.нар. традиционна десница, защото те отдавна са загубили българския избирател.