Кой е най-неочакваният играч от всички, срещу които Барак Обама ще се изправи преди изборите следващата година? Може и да звучи странно, но, да, това са китайците.
Американският президент ще трябва да си изясни тази ситуация, докато пътува от столица към столица в Азиатско-Тихоокеанския регион. Кампанията за преизбирането му, изглежда, се изкачи на по-високо равнище миналия уикенд в Хонолулу, когато обяви, че „повече няма да толерира“ липсата на действия от страна на Пекин по подценения обменен курс на китайската валута и нарушенията на правото на интелектуална собственост.
Може би това е началото на по-антагонистична политическа линия спрямо Китай. Обама не бива да разглежда меркантилните лидери единствено като удобна мишена във време, когато избирателите питат защо безработицата упорито стои на 9%. Китай наистина заслужава да бъде обект на недоволството му. Стратегията си струва, макар че носи колкото възможности, толкова и рискове.
Събитията от азиатско-тихоокеанската среща на върха миналата седмица разкриха тревожен факт. Докато светът бавно, но сигурно навлиза в нова глобална криза (може би много по-тежка от тази през 2008 г.), втората по големина икономика недалновидно действа с растящ егоизъм. Китай показва, че е по-решен отвсякога да играе по собствените си правила в ущърб на всички останали. Ако Обама не заеме твърда позиция, може да остане в историята като президента, който, така да се каже, е загубил Китай.

Лицемерие

Двуличието е централен герой в този момент на конфронтация между САЩ и Китай. Растящият американски дълг тревожи не само агенциите за кредитен рейтинг, но и американските банкери в Пекин. Федералният резерв прави необходимото да обезцени долара, а поддържаните свръхниски лихви носят на Китай нищожна възвращаемост по валутните му резерви от $3,2 трлн. Пресилено е обаче да смятаме, че скок на юана автоматично ще доведе до вълна от нови работни места в САЩ.
Да, ако Китай започне да спазва глобалните правила в областта на търговията, патентите и климатичните промени, всички ще спечелят. И ако Световната търговска организация не е в състояние да застави Пекин да изпълни своята роля в ребалансирането на световната икономика, каква е ползата от нея тогава?
Обама трябва да избегне грешката на Бил Клинтън и Джордж Буш. И двамата бяха убедени от призивите на мултинационалните компании да сключат икономически мир с Китай. Вярно е, че една търговска война, водена с всички средства, не е в ничий интерес. Но същото се отнася и за продажбата на американското икономическо бъдеще за мирни икономически отношения.
Интересите на мултинационалните конгломерати (и по-точно огромните печалби и избягването на корпоративните данъци) невинаги съвпадат с тези на американските работещи. Когато изпълнителните директори се притесняват за търговските войни, те мислят за облагите в Китай – евтиния труд и хлабавите закони за околната среда – които наливат печалби, а не за работещите.
В определен смисъл Обама рискува да направи същата грешка по отношение на Китай, която направи и с републиканците, които блокират всеки негов опит да насърчи икономиката. Важно е да си сътрудничиш със своите опоненти. Но по-важно е да застанеш твърдо зад идеалите си и да действаш в интерес на всички американци.
Не е задължително по-твърдата позиция по отношение на Китай да доведе до сблъсък поради една проста причина: конфликтът вече не е в интерес на Китай. Лепилото, което сглобява цялата китайска икономика, е износът. Налагането на високи американски или европейски мита на китайските стоки би било тежък удар за Китай.
Можем също да забравим идеята, че Китай има голямо предимство пред САЩ, тъй като притежава американски съкровищни облигации на стойност $1,1 трлн. Това наистина е слабост. И най-малкият намек, че Китай се отказва от доларите, които държи, ще повиши доходността по американските облигации и ще доведе до поевтиняване на долара. Това означава не само по-ниска покупателна способност за американците и по-слабо търсене на китайски стоки, а и понижение на стойността на китайските инвестиции.

Азиатски съюзници

Обама трябва да си намери съюзници в Азия. Китайският президент Ху Цзинтао е прав, че световната икономическа система се нуждае от реформа. Растящото влияние на развиващите се икономики означава, че ООН, Г-20, МВФ и други институции трябва да дават по-голяма гласност на държавите, смятани за периферни.
Важно е какво казват и правят тези държави. Търговията не се смята за игра на печеливши и губещи, макар че китайската валутна политика я превръща именно в такава. Предупрежденията от Джакарта до Бразилия трябва да бъдат чути, защото китайското вторачване в износа вреди на икономиките им. Но те не изразяват открито мнението си от страх да не влязат в конфликт с Китай, който един ден може да се превърне в най-голямата световна икономика.
Китай се оправдава, че трябва да повиши жизнения стандарт на над 1,3 млрд. души на фона на враждебна световна обстановка и твърди, че валутната му политика е правилна, макар и за сметка на търговските партньори. Тези доводи щяха да са чудесни, ако живеехме в XVIII век. В крайна сметка обаче китайските търговски практики ще попречат на останалите страни да продължават да абсорбират наводнението от китайски износни стоки. Китай вече не може да действа, както му отърва.
Световните лидери трябва да изискат от Китай да еволюира отвъд ролята си на акционер в световната финансова система и да започне да действа като заинтересовано лице. Обама така и не предприе твърди действия в тази насока. А е крайно време за това. Политиката спрямо Китай ще играе и трябва да играе основна роля на американските избори другата година, а кандидатите на републиканците ги бива в такива сцени.
Като се има предвид, че само една година ни дели от деня на изборите, мнозина ще бъдат повлияни от позицията на Обама спрямо Китай. Той трябва да спре да действа така, сякаш САЩ са останали само с губещи карти.