Заявките, които даде Георги Първанов, ясно показват, че ще има лидерска битка в БСП, независимо от това, че президентът твърди, че ще седи „на последния ред“.
Този процес започва доста преди да му е дошло времето, защото мандатът на държавния глава изтича чак през януари.
Времето до конгреса на партията явно ще бъде използвано за битка за поста. Тези сътресения може да се отразят по няколко начина на социалистическата партия. Зависи от това как точно ще се развие диалогът за резултатите от изборите и от решенията, които трябва да се вземат. Големият проблем, който няма да бъде разрешен точно в тази битка, е за ръководствата по места. За онези организации, които показват, че не са се трансформирали сериозно. Много ясен пример е област Пловдив. Там имаше смяна на ръководителя, но нямаше смяна на ръководството и на начина на управление. Заради това резултатите, които социалистите получиха там, са просто потресаващи за възможностите на БСП. Лидерската битка в левицата няма да донесе промени в този аспект.
Единственият начин социалистите да подобрят резултатите си за парламентарните избори е да съсредоточат вниманието си върху местните си организации. Те трябва да започнат да функционират нормално, за да може да се върне влиянието на партията. Проблеми имат и в устава. За 20 години те успяха единствено да разместят и да направят неадекватни управленските си нива в структурите. Например, има едно областно ръководство, което като анализатор не мога да му определя друга функция, освен на фактор за даване на власт на хора, които трябва да бъдат уважени. Реално политиките се правят в местните организации и би трябвало конференциите да са органът, който да решава всичко. За да може да функционира като една адекватна и модерна партия, БСП трябва много сериозно да се реформира теоретично и организационно, а след това да търси кадрови промени.