Румънското правителство намери време между европейски и местни избори, между два корупционни скандала и съответните доклади на Брюксел да състави дългосрочна стратегия до 2030 г. за развитие на страната. За сравнение с комшиите българските управляващи, които и да са те, скицират някакви планчета, покриващи най-много предполагаемия им мандат, а в повечето случаи за по-кратки периоди. Разбира се, не е сигурно дали доста впечатляващата румънска програма ще бъде реализирана; но пък и нашите краткосрочни такива, например за 800-те дни, се оказаха кьорфишек. Работата е в това, че Букурещ все пак има някаква визия какво трябва да направи, за да достигне средното европейско равнище, докато българите са оставени на собствените им мечти. А в края на 70-те години на миналия век беше обратното – България процъфтяваше и по жизнено равнище изпреварваше Гърция, докато румънците буквално нямаха какво да ядат, защото Чаушеску изплащаше външния дълг с хранителни стоки. Но оттогава съседите ни дръпнаха напред и най-доброто доказателство е, че масово почиват в България – защото в бедна държава като нашата се чувстват бели хора.