Цената на петрола спада – и никой не се радва
За втори пореден ден цените на петрола падат под влияние на тревогите за забавящата се икономика и рекордната инфлация. Общият спад за двата дни е повече от $10.50 за барел. Анализаторите все пак са предпазливи, тъй като все още не им е ясно какво да очакват.
„Ню Йорк таймс“
За втори пореден ден цените на петрола падат под влияние на тревогите за забавящата се икономика и рекордната инфлация.
Общият спад за двата дни е повече от $10.50 за барел. Анализаторите все пак са предпазливи, тъй като все още не им е ясно какво да очакват. Може да е просто кратък отдих преди следващите етапи.
Понижаването на цените на петрола доведе до скок на “Уолстрийт”. Повечето от основните пазари покачиха индексите си с над 2.5%. Инвеститорите се зарадваха и на новината, че “Уелс Фарго” планира да увеличи дивидента, което е добър знак за стабилността на банките.
Поевтиняването на петрола вероятно се е повлияло и от данните, изнесени от автомобилната група ААА, че американците шофират по-малко заради цените на газта, които удариха рекорд от $4.11 за галон.
Правителството съобщи в сряда, че цените на газта са скочили с 35% в последната година, а инфлацията за юни е по-висока с 1.1%.
Край на едногодишен цикъл
Това поскъпване завърши едногодишния цикъл, в който инфлацията стигна стойности, които заплашиха стабилността на американската икономика. В последните 12 месеца индексът на потребителските цени (CPI) се покачи с 5%, което е годишен рекорд от май 1991 г.
“Американската икономика все повече отслабва. Консумацията на петрол е намаляла заради високите цени”, казва Джеймс Крандал от “Леман Брадърс”. “Твърде рано е да говорим за “повратна точка”. Това лято може да донесе рискови събития като урагани или геополитически промени.”
Председателят на Федералния резерв (Фед) Бен Бернанке споделя тревогата от високите цени. В изказване пред Конгреса преди три дни той мрачно предупреди, че инфлацията застрашава икономическото бъдеще на САЩ.
В сряда Бернанке заяви пред законодателите, че е предвидил високия инфлационен риск. “Поскъпналата енергия и скокът на някои суровини доведе до рязък инфлационен скок. В някои сектори инфлационните очаквания значително се повишиха. ”
Докладът за индекса на потребителските цени (CPI), който излезе в сряда, потвърди отдавнашните опасения на някои икономисти, включително федералните. Американците са принудени да плащат повече, пазарът на труда се е свил, а големите работодатели планират сериозни съкращения.
Няма как да се освежи пейзажът
“По никакъв начин не можем да освежим пейзажа”, опасява се Ричард Мууди от “Мишън Резиденшъл”. “Без значение как разпределяме и променяме данните от индекса, посланието е, че щатският пазар на труда е във все по-тежко положение.”
Седмичният доклад на енергийното министерство показа, че вместо да намалеят, запасите от петрол на пазара са се увеличили. Нефтът се държи в запас, а не се преработва и продава на бензиностанциите.
Петролните фючърси поевтиняха с $14.4, или 3%, до $134.60 за барел на Нюйоркската стокова борса (NYMEX). Във вторник фючърсите преживяха най-големия дневен срив от 1991 г. насам - надолу с $6.44. Миналата седмица петролът също отбеляза рекорд в рамките на търговския ден, като надвиши $147 за барел.
Някои анализатори се надяват, че цените са стигнали връхната си точка миналата седмица. Големите клиенти като авиолиниите и рафинериите може да отстъпят назад пред перспективата да плащат $150 за барел.
“Определено сме свидетели на обрат на пазара, дори и краткотраен”, казва Дейвид Кирш, енергиен анализатор във вашингтонския консултант “Пи Еф Си Енержи”. “Доста среди се оплакват, че петролът е твърде скъп, особено за сегашните икономически условия.”
Нисък старт за скока
Търсенето в САЩ и Западна Европа наистина намалява. Но те не са сами. Световното потребление на петрол за годината се очаква да се покачи заради растежа в Китай, Индия и Близкия изток. А това осигурява нисък старт за скок на цените.
Поевтиняването беше донякъде резултат от успокояването на геополитическите страсти, които подклаждаха поскъпването от миналата седмица. Фактор на напрежение беше Иран, втората по големина нефтопроизводителка от ОПЕК. Положително влияние оказа и възобновеният след временно прекъсване добив в Нигерия.
Джон Килдуф, енергиен анализатор в “Ем Еф Глобал”, смята, че новините за разговорите между САЩ и Иран и неочакваното повишаване на нефтените запаси са били “няколкото ъперкъта за спекулантите”. Това може и да са сигналите за траен спад в следващите седмици.
Петролът поскъпна повече от седем пъти от 2002 г. насам. Растящото търсене в развиващите се страни надмина съществуващия нефтодобив. Конгресът например беше призован да се опита да обуздае летящите цени на енергията, като позволи да се увеличи сондирането в крайбрежни води, за да увеличи вътрешните резерви.
Според проучване на “Мастер Кард” в САЩ за поредна седмица търсенето на бензин се е понижило – този път с 5.2%. От началото на годината търсенето на бензин бележи спад от около 1% в сравнение със същия период от миналата година.
В резултат на по-високите цени на газта и свитото търсене рафинериите използват по-малко нефт. През този период на годината рафинериите традиционно черпят от наличните си запаси. Това би довело да намаляването им. Вместо това обаче, за миналата седмица те са се увеличили с 2.95 млн. – до 296.6 млн. Противно на прогнозите, които очакваха запасите да паднат с близо 2.2 млн. барела.
Ден след доста неприветливите си прогнози за икономиката Бернанке се опита да убеди членовете на финансовия комитет към парламента, че икономиката ще се възстанови.
“Ще се справим и с тези финансови бури”, каза той в отговор на въпрос. “Ще се измъкнем успешно от низходящия цикъл, в който се намираме. Икономиката ще се върне към добрите си времена. Просто трябва да оправим едно-две неща.”