В. "Гардиън" През този месец преди две години движението “Хизбула” нападна от засада израелски граничен патрул и предизвика война, в която загинаха 1200 души. В същия ден, когато двама ранени войници - Елдад Регев и Ехуд Голдвасер, бяха измъкнати от удареното им Хъмви, лидерът на “Хизбула” Хасан Насралла се зарече, че единственият начин те да се завърнат у дома ще е чрез размяна на пленници. Израелският премиер Ехуд Олмерт заяви, че Израел няма да преговаря за живота на войниците си с терористични организации. Израел обаче направи точно това и вчера думите на Насралла се сбъднаха. След предаването на телата на Регев и Голдвасер Израел освободи петима затворници, включително лежалия най-дълго в израелски затвор ливански гражданин - друзът Самир Кантар, който застреля израелец и преби до смърт с тояга четиригодишната му дъщеря. Докато Израел бе в траур, “Хизбула” ликуваше. Както писа анализаторът Амал Саад-Горайеб, размяната на пленници е едновременно стратегическо и морално поражение за Израел. Стратегическо, защото е признание за отговорността на Израел за 34-дневната война. Израел настояваше, че войната е в отговор на отвличанията, а “Хизбула” през цялото време повтаряше, че иска размяна на пленници. С приемането на размяната сега Израел негласно признава, че истинската му цел не е била освобождаването на войниците му, а унищожаването на военната инфраструктура на “Хизбула”. Той не постигна нито освобождаването на войниците си, нито унищожаването чрез войната. Макар и изтласкано от границата, движението “Хизбула” днес е по-силно, отколкото преди две години. То се превъоръжи със стотици ракети със среден обсег, изгради наново бункерите си и е готово да брани обезопасената си комуникационна система с цената на разпалване на междуверски сблъсъци в Ливан. Нещо по-лошо, размяната на пленници признава “Хизбула”, а не ливанското правителство, като партньор на Израел за преговори. Това укрепва логиката на “Хизбула”, че съпротивата й е извоювала от Израел резултати, които признаването не може да постигне. “Хизбула” чрез война и отвличания постигна връщане на пленниците, нещо, в което се провали с целия си дипломатически натиск ливанският премиер Фуад Синьора. Това праща сигнали на “Хамас”. Ако Израел е готов да върне Кантар (човек с кръв по ръцете, когото Израел се бе зарекъл да не пуска) срещу два трупа, каква ли цена е готов да плати за отвлечения от “Хамас” израелски войник Гилад Шалит, който още е жив? Най-доброто, което може да се каже за тази сделка, е, че Израел и “Хизбула” си уредиха сметките - засега. Ако Израел е бил готов да разменя пленници, трябваше да го направи скоро след залавянето на войниците си. Ако беше постъпил така, днес над 1200 ливанци и 159 израелци щяха да са живи.