Генeрал о.р. Цветан Тотомиров През годините на прехода всеки нов цивилен военен министър бързаше да ускори реформата, да реши основния проблем на гражданския контрол така, както го разбираше: да изземе повече власт от военното ръководство, да освободи от длъжност максимално възможния брой генерали и полковници, да девоенизира длъжностите им и да назначи на тях граждански лица от своята партия. Дори без необходимата подготовка за системата „национална отбрана”. Така със скрити и явни конфликти във въоръжените сили навлизаше изкривеното за военнослужещите понятие „граждански контрол”. Бихме могли да очертаем няколко характерни етапа. Първият, от 1990 до 1997 г., протече сред тиражиране на популистки и нихилистични мнения за армията: че „военната професия е стара и примитивна”, че „военните разходи са само прахосване на парите на данъкоплатците”, че „не са необходими толкова военни учреждения, оръжие, части” и т.н. Явен бе стремежът да бъдат стеснени перспективите пред военната професия. Приетият през 1995 г. нов Закон за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС) даде отговор на нововъзникнали въпроси, хармонично разпредели задълженията между министъра на отбраната и началника на Генералния щаб (ГЩ). В значителна степен в закона бяха съобразени препоръките на експертите от НАТО как и до каква степен да бъде въведен „обективен граждански контрол” над въоръжените сили. Установено бе равновесие в отговорностите между властите, между цивилните и военните ръководители. Гражданският контрол издигна професионализма като главен еталон във военната професия, задължи и създаде условия офицерите да станат политически неутрални. Офицерското съсловие влагаше професионалните и нравствените си качества, за да изпълни политическите решения на онези партии и коалиции, които чрез демократични избори получаваха законното право да ръководят българската държава. Сигурността в бъдещето на офицера и сержанта бе гарантирана в договорите, подписани между военнослужещия и министъра на отбраната. Тези договори бяха постановени и защитени от новия закон. Не по-малък бе и приносът на новосъздадения Правилник за кадрова военна служба, където за първи път бяха дадени точни координати за професионалното развитие на гражданите с пагони Вторият период (1997-2008 г.) започна с промени във висшето военно ръководство и с капитален ремонт на Закона за отбраната и въоръжените сили. Кардинално бяха променени основни постановки, рязко бяха разместени правомощия и отговорности на министъра на отбраната и на началника на ГЩ. Служба „Сигурност - Военна полиция и ВКР”, служба ”Военна информация”, Военната академия и военните училища бяха преподчинени пряко на министъра на отбраната. Началникът на ГЩ бе лишен от достъпа до цялата информация на военното разузнаване, контраразузнаване и военната полиция. Въпреки фарисейската постановка в закона, че „получава пряко цялата информация относно Българската армия”. Издигането във висши военни звания се извършваше не по правилата. Фаворитите на властта прескачаха звания и длъжности, понякога и без знанието на Генералния щаб. Задуха нов вятър в отбранителната област, който експертите в западните държави определят като „субективен граждански контрол”. Какво донесе на Българската армия субективният граждански контрол? На първо място, създаде условия за наводняване на Министерството на отбраната с граждански специалисти без знания и опит в областта на отбраната и националната сигурност. Трябваше само да са предани на управляващата партия и лоялни към министъра на отбраната. Те усърдно изпълняваха указания, дори и противоречащи на някои закони. Подготвяха конкурси и определяха за печеливши онези фирми, които г-н министърът бе посочил. Затова днес и в близко бъдеще често ще чуваме фразата: „Министърът на отбраната е бил подведен да сложи подписа си.” Извършени бяха множество хаотични експерименти. Те бяха обяснени с термина военна реформа. Настъпи период на подценяване и даже на отричане на военния професионализъм. Период, който стана изключително благодатен за развръщането на „гражданските специалисти” в системата на националната отбрана. Така, макар и със закъснение поради естествената съпротива на средата, армията стана огледално отражение на държавата: апатия, анархия, корупция Бойната подготовка бе намалена далеч под санитарния минимум. Оправданията с „липсата на средства”, сравнени с мащабите на направените далавери, звучат цинично и предателски спрямо военната сигурност на държавата. Поради „финансови причини” се задълбочи и придоби необратимост процесът на депрофесионализация на значителна част от командния състав. Бяха взети важни политически решения по въпроси, свързани с военната сигурност (намаляване срока на военната служба, преминаване към професионална армия и т.н.), без професионален анализ от страна на ГЩ. Такъв анализ не се направи и от военните експерти в Министерския съвет, в Народното събрание и администрацията на президента. Затова повечето от решенията бяха прибързани, посрещнати без разбиране и мотивация сред личния състав. Днес вече носят негативни последици. Политиците свиваха обзора си само до края на своя мандат. Но военните специалисти са длъжни да гледат по-далеч. Затова преминахме към професионална армия съвършено неподготвени - без да имаме налице необходимата нормативна и финансова база Чрез субективния граждански контрол бяха създадени парникови условия за разрастване на корупцията в армията. Хората, които осъществяваха субективен граждански контрол, стояха над закона. По всяко време можеха да променят закони, наредби, министерски заповеди. За по-малко от 10 години в ЗОВС бяха направени повече от 300 поправки. В текущия и перманентния ремонт на закона участваха всички власти в държавата. Затова не би трябвало да питаме откъде се появи корупцията в армията. Медиите многократно сигнализираха, но никой не искаше да ги чуе. Третият етап започна през 2008 г. със смяната на министъра на отбраната. Бе озвучен с докладите на Сметната палата, която разкри някои, меко казано, неблагополучия, наричани от народа просто и ясно “далавери с армейски имоти”. Новият министър на отбраната Николай Цонев разпореди допълнителни проверки и нещата лъснаха с още по-мрачна светлина. За корупцията в структурите на МО вече не могат да мълчат нито политиците, нито президентът на Републиката и върховен главнокомандващ. Станалото в Челопечене е последствие от субективния граждански контрол. Този случай даде възможност за дебати по много неща, но три се открояват: държавата няма готовност за действие при кризисните ситуации; много от отговорните служители не си знаят задълженията и отговорностите; некомпетентност при оценката на рисковете при определянето на охраната на такива взривоопасни райони. Медиите поднесоха достатъчно факти. Заговори се за нов проект на Закона за отбраната и въоръжените сили. Загатна се, че длъжността „Началник на Генералния щаб“ щяла да бъде ликвидирана и заменена с безобидното „Съветник на министъра по отбраната“. Не съм сигурен, че началник на ГЩ и съветник на министъра означава едно и също. Още повече че такава длъжност е заложена в МВР и резултатите от експеримента са повече от негативни. Началникът на ГЩ трябва да представлява мисълта на военната дейност в жизненоважните центрове в държавата. Може би с това се загатва за създаването на интегрирания модел в Министерството на отбраната. Да, той е крайно необходим, но не трябва да се забравя, че интеграцията налага в проекта на новия закон да бъдат заложени и условията, на които трябва да отговарят министърът на отбраната и експертите около него. Не бива да храним илюзии, че интегрираното министерство ще се спаси от сериозни недостатъци и провали, ако не разполага с творчески мислещи специалисти. Време е Народното събрание с приемането на нов Закон за отбраната и въоръжените сили, с нови постановки за граждански контрол да възстанови достойнството на офицера и да върне престижа на военната професия.