Нора Стоичкова На изток от София хоризонтът пак се одими. Този път гори „Кремиковци“. Подпали го Тренчевият синдикат, който пак се разтревожи за заплатите си и бъдещето на металургичния комбинат. След като 6 месеца спа непробудно, въпреки очевидните признаци за бедственото положение. Новото в този нарочен синдикален протест е, че за пръв път Тренчев обяви бойна готовност да поеме контрола върху комбината. Чудо невиждано. За което най-близкият синоним си остава пладнешки грабеж на чужда собственост. Това очевидно не разтревожи ни Министерството на икономиката, собственик на ¼ от капитала, ни националната полиция. Единственото, което се чу откъм „Славянска” 8, е трагикомичен призив „за цивилизованост в отношенията с инвеститорите”. Добре че не са девойки – все бременни щяха да ходят в това министерство. Полицията пък открай време мрази жегата. Директно обяви, че не вижда причини да се намесва. То кога българската полиция се е намесила да предотвратява престъпления. Обикновено се явява на сцената да брои гилзите. След като и бандити, и плячка отдавна са на сигурно място. Историята говори също така, че и синдикатите се пробуждат за живот само по две причини: или парите свършват, или пари се задават. Което и активира Тренчев със синдиката Му. Възможността да се намеси в раздаването при сделката с украинеца Константин Жеваго не е нещо, което точно Константин Тренчев ще пропусне. Жеваго, да припомним за протокола, е онзи 33- годишен украински милиардер, който ни биде препоръчан за спасител на „Кремиковци“ от подсъдимия бивш изпълнителен директор Александър Томов. И който украински милиардер сега се е засилил да възкресява комбината чрез вездесъщото ишлеме. Т.е. осигурява му евтини суровини, от които комбинатът произвежда прокатите и рулоните с валцувана ламарина, а Жеваго плаща стоката по заводски цени. После я пласира на международните пазари и на световни цени. И не е луд, че да върне печалбата в България, за да ни плаща данъци. Пита се в задачата - каква е разликата между Жеваго и Митал. Единствено в това, че Митал крадеше сам от себе си. И го закъса, защото хем е собственик, хем друг ще му дои кравата. Хем ще му фалират предприятието, хем ще го натирят през границата като краставо ябанджийско псе. Още от 1991 г. икономистите викат на ишлемето също и „източване”, водещо до неизбежната му гибел. Т.е. застава се на входа и на изхода на едно предприятие и се печели без никакъв инвестиционен ангажимент. За сметка на собственика. Който плаща заплати, осигуровки, режийни, суровини, доставки, амортизации, данъци и има задължение да реинвестира в поддръжката, в обновяването на техниката и технологията. Плюс екологични инвестиционни ангажименти. Плюс наказателни глоби за екощети. Плюс разходи от графата „разни”, най-омразните на всеки собственик и директор, поради практически неконтролируемата им величина. Най-важното е, че когато говорим за ишлемето, трябва да сме наясно, че изобщо не става въпрос за екология. Ако някой се е заблудил, че в момент на дълбоко умопомрачение, Жеваго ще извади пари за екоинсталации. В интерес на истината да работи на ишлеме би предпочел всеки инвеститор. Защото колкото и лесно да си спечелил милионите си, няма никакъв разум в това да ги загробиш в нещо толкова ирационално и енергоемко, като „Кремиковци“. Че на всичко отгоре и да дължиш 500 милиона евро за екоинсталации и да те глобяват непрекъснато за екощети. Ролята на Тренчев и синдиката Му в тази кремиковска трагедия е една и съща вече почти 18 години. Независимо от собственика. Тренчев винаги е готов да „вдигне хората си” по една целесъобразност, която няма нищо общо с неполучените заплати, кражбите от комбината или тям подобни подробности от пейзажа. Горчивата истина е, че по принцип синдикалните шефове се заиграват със собствениците. И често вършат мръсната работа по претакането на парите. Именно така оцеляват. Защото ако си обявят реалната членска маса, всички ще видим как целокупният членски внос не стига нито за лизинга по чисто новите им джипове, нито за поддръжката на луксозните им домове из по-скъпите столични квартали. Енергията от недоволството на обикновените работници е нужна на синдикалните лидери само за тези „икономически цели”. Заплатите са само претекст. Стачката засега се отлага. Работниците в „Кремиковци“ обаче трябва да си отговорят на въпроса чии пари защитават. И стига да имат очи да видят кой всъщност ги води от години, лесно ще се ориентират докъде ще стигнат.