Ройтерс Избирането на прозападно правителство тази седмица показа, че Сърбия окончателно се е обърнала към Европа и е загърбила предизвикателния национализъм от 90-те години. Сега нейните балкански съседи и Европейският съюз очакват от нея да превърне думите в дела. Съмненията произтичат отчасти от раздразнението на Запада от годините неподчинение на Сърбия и неяснотата във връзка с ролята й на най-голям агресор в югославските войни през 90-те години. Но до голяма степен това е и безпокойство от състава на новото правителство - разнороден съюз на прозападните демократи и социалистите на последния автократ Слободан Милошевич, заедно с технократите, привърженици на свободния пазар и ратуващите за благоденствие популисти. "Сърбия дълго време беше заседнала на кръстопът", каза Даниел Сървър от американския Институт за мира. "Години наред чувахме не всичко, което казва Белград, а само нещата, които искахме да чуем, голи обещания. За това правителство ще се съди по действията, а не по думите." Значението на Международния трибунал Коалиционните партии споделят желанието да отведат Сърбия в ЕС. Техният план как да стигнат дотам, докато съживяват икономиката и желаят да си върнат бившата провинция Косово, засега все още изглежда неопределен. Събирането на много партии в управляващата коалиция и коренно различните гледища може да затруднят единогласието, писа в коментара си тази седмица бившият американски посланик в Сърбия Уилям Монтгомъри. Дорис Пак от Европейския парламент каза, че ЕС е доволен, че новото правителство ще бъде проевропейско, но има ясна представа за "много лошата, много тежка история" на социалистите, които управляваха Сърбия през десетилетието на войни и изолация. Демократите трябва недвусмислено да покажат на социалистите значимостта на сътрудничеството с Международния трибунал в Хага, който се занимава със случаи, свързани с югославските войни, или пътят на Сърбия към ЕС ще остане блокиран, каза още тя. "Ние подписахме Споразумението за стабилизиране и асоцииране (ССА) преди изборите при условия, които бяхме поставили предварително, но бяхме много ясни, че то няма да бъде ратифицирано без пълно сътрудничество с Хага, заяви Пак. - От друга страна, твърди тя, Белград трябва да се заеме с все още съществуващия национализъм, който се проявява в отричането и игнорирането на ролята на Сърбия във войните в Хърватия, Босна и Косово. Трябвало е да обяснят това на хората. И допълни: Ако те не разберат защо (босненският сръбски генерал) Ратко Младич трябва да отиде в Хага, за нас не е възможно да отворим вратата си повече, отколкото вече сме го направили." (По БТА)