Проблемите на българите в Кърджали се свеждат до две причини – районирането и избирателната система. Градът е предимно български, но в него са включени десетина турски села наоколо. Затова кметът винаги е турчин. Решението е просто – градът да си избира свой кмет, а околните села – свои. Само че политическата класа я е страх да не се скара с Доган, да не рухне коалицията, да не падне таванът и така нататък. Другата причина е пропорционалната избирателна система. Благодарение на нея етническите българи хем имаха достатъчно гласове на парламентарните избори, хем нямат депутат, а общинските им съветници са мижави и скарани. Тази система така насъсква българи срещу турци, че избирателят изобщо не е в състояние да мисли за друго освен за етноса. Ако в Кърджали (както и навсякъде) се въведе мажоритарна избирателна система, това естествено ще раздроби избирателните райони и ще даде повече шансове на българите. Освен това при тази система трябва да си обединител, да събереш над 50 на сто от гласовете в своя район. Това означава да привлечеш и гласове от малцинството - било то турско, или българско. И цялата схема на ДПС, „Атака“ и разните патриотични коалиции отива на кино. Ако патриотите наистина милееха за етническия мир в Кърджали, щяха да въведат мажоритарна избирателна система. Те обаче нарочно разпалват пожара, за да си пекат върху него кюфтетата.