Трагедията е не това, че жълтите се люспят, а че това изобщо не ни впечатлява. Какво толкова? През годините се нагледахме на толкова много сини и червени мравки и обелки, че поредната подигравка с избирателя вече е рутина. Впрочем на всеки е ясно, че не става дума за свобода и за конституционни права, както си дерат ризите разни ралчевци, панайотки, койотки и пр., а за подялба на интереси. Така е, защото не ние избираме в парламента наши представители, а отгоре ни спускат списъци с имена за сведение. Нито един депутат не е отговорен пред избирателя. После се чудим защо започва незабавно да краде и пак търсим поредния спасител от тази напаст. Сега май търсим спасител от спасителя от спасителя от спасителя. Уж Симеон дойде със заклинанието, че ще се справи с партизанщината. А всъщност вкара в парламената един влак с анонимни царедворци, не по-малко алчни от заварените демократи. Тъкмо при неговото управление стана безпощадно ясно, че демокрацията ни е напълно куха. Институциите са кухи, тъй като ни управлява неформална организация – регентски съвет. Парламентът е кух, тъй като други пишат законите и други вземат решенията на правителството. Дори конституционният съд редовно гласува според партийните интереси. Но не това е темата, а защо не правим нищо по въпроса. Докато се вайкаме и търсим нов падишах, ще бъдем рая. Ако искаме да сме свободни хора, трябва да си избираме представителите поименно. Никакви списъци. Всеки депутат да се изправи пред своя избирател. Просто, ясно и добре проверено. Ако поискаме, ще го получим.