Светът от 2008 г. се промени коренно и вече освен пари се търси и стабилност в дадена икономика, преди бизнесът да дойде да влага средства. В момента, колкото и пари да имате, ако не сте стабилни партньори, инвеститорите няма да дойдат при вас. А допреди 2008 г. се мислеше основно за ръст на икономиката заедно с увеличаване на заплатите с до 18% на някои места.
Икономическият дисбаланс в Европа продължава да е налице. Например в Гърция сегашното поколение харчи пари за сметка на бъдещите, без да се мисли за тях. Във Финландия обаче са по друг начин нещата – там има перфектно функционираща икономика. А не както е било през 70-те години на миналия век, когато хората са си казвали – „последният да загаси лампата“. Тогава младите хора оттам отиваха в Англия и Америка. Но нещата във Финландия се промениха, защото хората поискаха да видят развитие и прогрес в държавата си. Дисбалансът е съвсем друг в Ирландия, където банките рискуваха и сега започнаха проблемите с изплащането на кредитите. Там бяха загубени милиарди евро. Дефицитът на Америка в момента е около 10%, но правителството там планира след десетилетие той да спадне до 3%.
Ситуацията сега има и добри страни. Думата „прогрес“ придобива жизнено значение - трябва да дефинира как да се развива икономиката в следващите 10-15 години. Освен прогреса трябва да има стабилност и качество – само така може да се развиват икономиките занапред.

До 2007 г. у нас бяха похарчени 25 млрд. евро

Конкретно у нас дисбаланс има на много места. Например - до 2007 г. 25 млрд. евро не отидоха за изграждане на нови фабрики, предприятия или образование, а бяха похарчени. Дисбаланс на нашата икономика е, че около 2 млн. души в момента работят в сектори с ниска добавена стойност. А това означава, че ние трябва да се конкурираме с евтините стоки, които произвеждат Китай, Виетнам и дори Камбоджа.
Половин милион българи обаче вече работят в сектори с висока добавена стойност и получават европейски заплати. Тук говоря не само за аутсорсвани дейности, ами за това, че у нас има създадени глобални центрове на компании. Така, ако някой западноевропеец има проблем с компютъра си например, той звъни на български специалисти, които са изключително компетентни. Сега важното за нас е как да увеличим този брой българи – как да преквалифицираме работници от сектори с ниска добавена стойност в сектори с висока.
Ако държим българската икономика да е конкурентна, трябва всеки човек да се замисли какво трябва да прави. Ако тръгнем да харчим пари, няма да можем да разчитаме на инвестиции в бъдещето.

Необходими са комплексни решения

Трябва да сме стабилни и устойчиви във всичко, което правим. Ако ще се строят у нас индустриални паркове, трябва да се планира изграждането на инфраструктурата, както и да се осигурят необходимите кадри за това. Същото е валидно и ако ще се строят нанотехнологични паркове или някакви други индустриални зони. Просто държавата трябва да планира дългосрочно занапред какво ще се случва и какво ще стимулира да се развива сега. Страната ни за момента ще налива пари в развитието на 7 центъра за растеж – става въпрос за градовете с население над 100 хил. души, които имат потенциал за развитие.
Целият свят смята за колко време стоките се доставят от точка А до точка Б и това е единственото, което вълнува бизнеса. Защото почти никой вече не произвежда един продукт изцяло, а се възлагат поръчки на различни фирми в отделни държави. И въпросът е къде е страната ни по веригата на добавената стойност. Отговорът е никъде, защото, когато някой реши да прави нещо у нас, първият въпрос е за колко време се минава през нашата митница. За бизнеса са важни и магистралите, защото те ще ни извадят от изолацията и ще задвижат фабриките. Ние работим усърдно и по създаването на шестте региона у нас, които не искам да се казват само планови, както е сега.
Държавата ни е свръхцентрализирана и ние искаме да изнесем част от функциите й по различните региони. Така няма да се налага на хората да идват за всяко нещо в София.
Друг акцент, за който се бори регионалното министерство, е да се ускори енергийната ефективност у нас.

* Лекция пред студенти от СУ „Св. Климент Охридски“, със съкращения