Когато се опитах за себе си да формулирам отговора на въпроса: „Какво значи да живееш в условията на променящ се климат?“, стигнах до три извода.
Първият извод е, че трябва да трансформираме нашия живот така, че да се ограничи въздействието ни върху климата, трябва да носим отговорност тези изменения да се забавят и въздействието върху климата да е минимално. Трябва да знаем откъде идват емисиите и да създадем програма, която да обхваща всички сектори. Емисиите идват от транспорта, енергетиката, селското стопанство. Глобално знаем какъв е делът на емисиите от всеки сектор. Изключително важно е да го трансформираме в яснота за нашата икономика.
Къде е нашият принос, какво може ние да направим? Оказва се, че най-големият ни принос към борбата с проблема може да бъде в санирането на сградите. Сумарно най-големият блок от емисиите ни като потребители – 15%, са от сградите, в които работим и живеем. Първата част на задачата е да познаваме начина на живот, нашата икономика и семейства, за да можем на тази база да градим планове как може да намалим приноса си към проблемите с климатичните изменения.

Колко би струвала промяната?

Разбрахме откъде идват тези газове, но какви действия трябва да предприемем, за да ги намалим, и колко ще струва това? Има много действия, които си заслужават, защото те не само плащат за себе си, но носят и печалба. Най-важната от тези мерки е изолацията на сгради. Санирането в условия на криза има допълнителното преимущество, създава бизнес и работни места. Санирането не можем да внесем от Китай, трябва да го направим тук. Много са проектите, които могат да бъдат икономически ефективни, т.е. не правим жертви, за да съкратим емисиите. Много проекти, интересни за България, са в промишлеността, в обработването на отпадъците, в залесяване на горите, което е добро за адаптацията ни към промените.
Вторият блок задачи е адаптирането към климатичните промени. Много се тревожа доколко сме в състояние да не допуснем температурата да се качи с повече от 2 градуса. Тя отразява работата по оценка на въздействието на климатичните изменения в 4 основни категории - изхранване на населението, водни ресурси, екосистеми и екстремални климатични събития. Има риск от необратимост, което ще постави нашето съществуване под въпрос. Миналата година имаше проблем с реколтите, което доведе до покачване на цените, комбинирано с покачването на цените на горивата. Вярно е, че при 1-2 градуса покачване на температурата за някои страни ще има положителен ефект. Но тези плюсове изчезват, а щетите от нарушен воден баланс и природни бедствия са огромни. Такъв е примерът с Русия, селското стопанство ще може да се развива, но само с топенето на ледовете им се руши инфраструктурата за доставка на нефт и газ до такава степен, че икономиката им е поставена под въпрос. Русия сега е готова да работи с ЕС, за да има добри прогнози и да сме готови да реагираме. Трябва да адаптираме нашето селско стопанство, здравеопазването, инфраструктурата към тези промени.

Трябва да се готвим за бедствия, които не познаваме

Третият важен аспект на проблема е да приемем, че бедствията са по-чести и по-интензивни. От 1975 г. до 2009 г. бедствията са се увеличили пет пъти. Миналата година беше много по-трудна, отколкото 2009 г. - 950 природни бедствия. Те значат загуба на човешки живот. За 10 г. в Европа са загинали 100 000 души. През 2003 г. в Европа от високите температури загинаха най-много - 70 000. От гледна точка на икономическите загуби най-големият риск за Европа са наводненията. В България те досега не са били толкова сериозни, но и за нас са проблем.
Какво правим в Европа? Нашата работа върви по три направления. Първо, трябва да познаваме рисковете. Универсална система засега няма. През март пътувах в Азия, за да взема участие в симулация на международен отговор на земетресение за над 7 степен по Рихтер, което генерира цунами. Да, но в Япония се случи земетресение 9 по Рихтер, за което страната се оказа неподготвена. Нашите планове за най-лоши сценарий се оказаха победени от реалността в пъти.
Ние все още се готвим за онези рискове, които познаваме. Но дори за тези, които познаваме, не работим достатъчно.
Европа отпуска 7 млрд. евро, за да може страните да намалят риска от наводнения, но страните са усвоили средно 20% от тях. Последната задача е най-творческа - да направим поведението, което увеличава рисковете практически невъзможно. Голяма роля тук има застрахователната промишленост. Бизнесът се поддава на правилните сигнали.