Белгийците се вдигнаха на масови протести срещу покачващите се цени и спадащото жизнено равнище. При това не демонстрират труженици от някакъв отделен бранш, а от всякакви професии и от трите им най-големи профсъюза. Може би не е много известен у нас фактът, че лозунгът над входа на българския парламент - „Съединението прави силата“, е и девиз на Белгия. Но приликите свършват дотук. Цяла Европа е ударена от рекордно високите цени на петрола, а у нас само превозвачите, при това доста свенливо, поискаха държавата да им помогне. Сякаш други не карат автомобили, сякаш инфлацията не засяга 99,99% от населението. И сякаш доходите ни са като на белгийците. По подобен индивидуален начин стачкуваха миналата година и учителите. Въобще – илюстрации на призива „Всеки да се спасява поединично“ (или браншово в най-добрия случай), колкото щеш. Но резултатите са все по-голямо затъване и на икономиката, и на доходите, които трайно класират България като най-бедната страна в Европейския съюз. Така че и държавата е като ЦСКА - в европейската В група. И ако само девизът ни е общото с Белгия, то с бедната Хаити ни свързват повече неща. Защо Хаити ли? Защото и нейният девиз е „Съединението прави силата“.