Новата мода на „Уолстрийт“
Металите са новата мода на „Уолстрийт“, след като минното дело измести финансовите услуги и се превърна в най-големия източник на сливания и придобивания.
„Блумбърг“
Металите са новата мода на „Уолстрийт“, след като минното дело измести финансовите услуги и се превърна в най-големия източник на сливания и придобивания.
За първите пет месеца на годината стойността на обявените поглъщания в сектора е стигнала $199 млрд., което е три пъти повече в сравнение със същия период м.г. И това при положение че в глобален мащаб темпото на сливанията и поглъщанията е паднало с 37%. Компаниите за финансови услуги, които през последните две години са най-мощният двигател на хонорарите при сливанията, съобщиха за $173,5 млрд. в транзакции през посочения период. Минната индустрия оглавява класацията на сливанията и придобиванията за пръв път, откакто Bloomberg започна да следи тези данни през 1998 г.
„Вече сме в епохата на суровините“, казва Карл Хюз, съдружник в „Делойт енд Тъч“. Хюз отговаря за дейността на компанията в областта на енергийните суровини и ресурсите. „Очевидно е, че има голям брой минни компании, които генерират средства и печалби като за последно.“
„Възможно е съвсем скоро да станем свидетели на сделка за $100 млрд.“, заявява Шон Трейси, който от Лондон ръководи звеното на „Леман брадърс холдингс“ за метали и минно дело. Тази година "Би Ейч Пи Билитън" отправи оферта за „Рио тинто“ на стойност $147 млрд., което по същество е най-голямата транзакция в света, що се отнася до минния сектор.
„Надпреварата за ценните, висококачествени и дефицитни ресурси е вече в ход. Носят се слухове за различни транзакции, а апетитът продължава да е сериозен“, заявява Трейси.
Нарасналият брой поглъщания се дължи на конкуренцията за ограниченото количество активи, свързани с полезни изкопаеми, и на факта, че заради покачващите се разходи е по-евтино да купуваш конкурентите си, отколкото да разработваш нови мини.
„Няма да се учудя, ако в следващите 6 месеца станем свидетели на огромни сделки от порядъка на $20 млрд., $50млрд. и дори повече“, казва Тим Голдсмит, съдружник в „Прайсуотърхаус купърс“ в Мелбърн. „В глобален мащаб стремежът е да се грабнат каквито налични ресурси има, тъй като са дефицитни. Очертават се интересни времена.“
„Фрийпорт МакМоРан“, вторият по големина производител на мед в света, „Алкоа“, третият по големина производител на алуминий, и „Съдърн къпър“ на „Групо мексико“ са сред потенциалните мишени на придобивания, смятат банкерите. Общата пазарна стойност на тези компании е около $112 млрд. Всички те отказват да коментират.
Бразилският производител на желязна руда „Вале до рио доче“, който отхвърли офертата на „Екстрата“ за поглъщане, заяви, че може да продаде акции за $15 млрд., за да финансира собствени поглъщания.
Хонорарите на „Би Ейч Пи“
Базираните в Цюрих „Ю Би Ес“ и „Кредит Суис“, както и „Морган Стенли“ със седалище в Ню Йорк през тази година са най-търсените съветници в операциите по сливания и поглъщания, свързани с металите и минното дело, по данни на Bloomberg. „Джей Пи Морган Чейс“ и „Ю Би Ес“ търсят да назначат все повече анализатори на суровини в нововъзникващите пазари.
Във враждебната оферта на „Би Ейч Пи“ за „Рио Тинто“ бяха ангажирани 13 банки, в т.ч. „Голдман Сакс“ и „Ситигруп“. Ако транзакцията бъде придвижена, тези банки могат да спечелят общо $280 млн. от комисиони, казват анализаторите от „Фрийман“.
В опит да придобие „Рио Тинто“ миналия месец „Би Ейч Пи“, най-голямата минна компания в света, подаде молба за антитръстово одобрение в Европа, САЩ, Австралия и Южна Африка. При успех „Би Ейч Пи“ ще осигурява 1/3 от световната продукция на желязна руда и ще стане най-големият доставчик на мед и алуминий, както и на въглища за електроцентралите.
„Би Ейч Пи“ предлага сделка, при която дава 3,4 свои акции за всяка на „Рио“.
Нововъзникващите пазари
„Истинска лудница и няма изгледи нещата да се успокоят“, заявява Пол Найт, оглавяващ бизнеса на „Ю Би Ес“ с метали и минни активи. „Бордовете са уверени, че тази обстановка ще се запази.“
За голяма част от сливанията и придобиванията са отговорни руски, китайски и индийски компании. Те буквално разграбват активи, за да осигурят металите, необходими за поддържане на строителния бум в икономиките си.
Китайската „Алуминиъм“ и китайската държавна компания „Синостийл“ похарчиха над $16 млрд. за закупуването на дялове в минни активи по целия свят. Целта е да разнообразят източниците си на сурови материали, след като цените на въглищата се утроиха, а желязната руда се покачи с 65% през тази година. Индийската „Веданта рисорсес“ се споразумя да заплати $2,6 млрд. за активите на банкрутиралата „Асарко“, което е и първото й придобиване в Северна Америка.
През април „Русал“, най-големият производител на алуминий в света, купи дял в „Норилск никел“ на стойност $13,3 млрд. Акциите бяха продадени от инвестиционна компания, контролирана от милиардера Михаил Прохоров. „Русал“ иска да се свърже с „Норилск“, най-големия производител на никел, за да може да се противопостави на „Би Ейч Пи“. И двете компании са със седалище в Москва.
Заем за $55 млрд.
„Демонстрират ни силата си“, казва Андрю Корнтуайт, шеф на инвестиционното банкиране и финансите в „Ренесанс кепитъл“. В момента той работи в Лагос, за да локализира активи в неразработени региони. „Нашият фокус са нововъзникващите пазари“, казва Корнтуайт.
„Голдман Сакс“, „Ситигруп“ и пет други банки се споразумяха да предоставят рекордните $55 млрд. в заем, с който ще подкрепят офертата на „Би Ейч Пи“ за „Рио“. Чрез банки, сред които и „Би Ен Пи Парибас“, бразилската „Вале“, най-големият производител на желязна руда в света, бе подготвила $50 млрд. за провалилата се впоследствие оферта за швейцарската „Екстрата“.
„С отварянето на финансовия пазар шансът за големи сделки ще нарасне значително“, заявява Филип Кийвъл, старши съдружник в лондонската „Компас адвайзърс“ и бивш ръководител на отдела за европейски сливания в „Саломон Смит Барни“.
Червени шапчици
„Въпросът е кои компании са вълци и кои червени шапчици?“, заявява Кийвил. „Вале“ си остава вълк, както и „Би Ейч Пи“. „Рио“ влиза и в двете графи, но ако успее да се отърве от „Би Ейч Пи“, вероятно отново ще стане агресивна. „Фрийпорт“ в момента „смила“ „Фелпс додж“, но разполага с мащаба и размера да направи нещо повече.“
„Фрийпорт“, която експлоатира индонезийското находище Гразберг, втората по големина мина за мед в света, и „Алкоа“, третият по големина производител на алуминий, могат да се превърнат в мишени на придобивания през следващата година, казва Майкъл Линч-Бел, шеф на отдела за метали и минно дело в „Ернст енд Янг“. Пазарната стойност на „Фрийпорт“ е $45,3 млрд., а на „Алкоа“ - $34,4 млрд.
„Съдърн къпър“, звено на най-голямата мексиканска минна компания, може да се окаже уязвима мишена за компании като „Вале“, казва Джон Майер, шеф на отдела за ресурси в британската инвестиционна банка „Феърфакс“.
„Повечето минерални суровини са на рекордно високи цени, така че компаниите могат да си позволят да заемат средства, за да купят активи. Това обстоятелство се превърна във важен фактор в много от сделките, извършени през 2008 г.“, казва Скот Мьолер, професор и преподавател по финанси в бизнес колежа на „Сити юнивърсити“ и бивш банкер от „Морган Стенли“ и Дойче банк. „Освен ако цените на суровините не се сринат изненадващо, очаквам да има още подобни сделки“, допълва той.
Никакъв кредитен крънч
Високите цени на суровините отново правят привлекателно инвестирането в проучвания. Кредитният крънч не извади от строя финансирането на тези проекти“, отбелязва Линч-Бел. Придобиванията са по-бързият начин за разрастване, казва Питър Бакхус, който ръководи консултантския бизнес на „Морган Стенли“ в областта на металите и минното дело за Европа. „Ако компаниите искат да се разрастват, могат или да намерят нещо, за което ще са нужни 10 години в разработване, или да купят нещо“, казва той.
„Близкият изток също се превръща в добра възможност за повечето индустрии. Най-вече заради покачването на цените на петрола и увеличаването на инвестициите от суверенни фондове в региона“, казва Джулиан Милкрийст, оглавяващ инвестиционното банкиране на „Ситигруп“ за Близкия изток и Африка.
„Ситигруп“, най-голямата американска банка по размер на активите, разполага с над 70 души в отдела за инвестиционно банкиране в Близкия изток, а преди две години бяха 40.
„Цената на петрола мина $100, така че това не е мимолетна тенденция, а фундаментална промяна. Гравитационният център на инвестиционното банкиране се измества и се отдалечава от Ню Йорк и дори от Лондон“, казва той.