Сп. "Икономист" Барак Обама е човекът, успял да набере най-много средства за кампанията си в историята на американските избори. Сумата за март възлиза на 41 милиона долара. За сравнение бившата първа дама Хилари Клинтън, макар че е на "ти" с немалко милиардери, е събрала 20 млн. долара - внушителна сума във всеки друг контекст. Още по-голям е контрастът с Джон Маккейн. Републиканците обикновено водят в набирането на средства, но не и тази година (особено ако се сравнява събраната обща сума от претендентите във всяка от партиите.Сенаторът от Аризона си осигури едва 15 млн. долара през март, а основният му сътрудник в "набирането на фондове" напусна заради обвинения в нередни връзки с лобисти. Маккейн ще прибегне до държавно финансиране За самите избори Маккейн вероятно ще прибегне до системата за държавно финансиране, която предоставя средства, но поставя ограничения за изразходването им. Така Обама ще има много повече пари за пръскане, макар че Маккейн може да злепостави съперника си, задето се отметна от миналогодишната си клетва, че "агресивно ще се стреми" към споразумение между кандидатите и двамата да ползват обществено финансиране. Може да се окаже обаче, че парите сами по себе си не са чак толкова важни, колкото открай време се смята. Парите може и да се стичат (макар и невинаги) към силните кандидати, но само парите не ги правят силни. Вземете например републиканските първични избори, където двете най-добре финансирани кампании бяха на Мит Ромни и Руди Джулиани. Първият отпадна бавно, но неумолимо, а вторият се препъна след фалстарт. За разлика от тях пестеливата кампания на Майк Хъкаби се развиваше добре изненадващо дълго време. Той спечели вота на партийните събрания в Айова и обърна нагоре с краката класацията. А Маккейн, който в крайна сметка победи, се справяше с оскъдни средства през почти цялата 2007 г. Армия от малки дарители активисти Дори богатите кампании предпочитат "заслуженото медийно внимание” /положително отразяване в новините/ пред купените медии. Никакъв брой, колкото и голям да е, скъпи 30-секундни рекламни клипове не могат да неутрализират дори само няколко лоши новини поред. Може би именно благодарение на стратегията на Маккейн да дава на пресата близък и чест достъп до себе си - усъвършенствана в президентската надпревара през 2000 г. - кампанията му оцеля и в най-черните дни миналата година. Няма признаци и че парите са основен фактор за успеха на кампанията на Обама. Постиженията му се дължат на личните му качества, организационни умения и внимателно формулирани послания. Навсякъде, където се опита да компенсира изоставането си от Хилари Клинтън с големи разходи(като в Охайо и Пенсилвания),той не успя да постигне обрат. Успехите му в набирането на средства обаче дават на Обама едно явно предимство - армия от малки дарители - партийни активисти. Има много по-голяма вероятност тези хора да гласуват и да накарат други да го направят. Армията от такива доброволци ще представлява страховита сила през ноември, закалена в продължителните битки на първичните избори. Активистите и парите на Обама може да допринесат и за привличането на нови гласоподаватели - особено сред младите и чернокожите. Тв реклмата е важна в щатите с изравнени сили Парите са от значение най-вече при телевизионната реклама, която е скъпа и играе важна роля в щатите, където силите са изравнени. По-слабо информираните избиратели решават как да гласуват в последния момент, повлияни от телевизионните послания. Тук обаче Маккейн може да успее да неутрализира отчасти предимството на Обама. Националният комитет на Републиканската партия може да харчи в подкрепа на кампанията му. Но това могат да направят и външни групи - т.нар. 527 (наречени на съответния член от закона Маккейн-Фейнголд, с който бяха създадени). Подобни групи могат да поместват политически реклами, стига да не се координират с предизборните щабове и да не подкрепят изрично конкретен кандидат. Политическите рекламни послания могат да бъдат гадни, но и ефективни. Прочута е рекламата, публикувана от Линдън Джонсън през 1964 г., която намеква, че Бари Голдуотър би бил твърде бърз в натискането на ядрения спусък. През 2004 г. съкрушителна реклама бе използвана от "Swift Boat Veterans for Truth" - външна група от ветерани, оспорващи героизма на Джон Кери във Виетнам. Обама тази година призова дарителите да не дават средства на групите 527, а вместо това да внасят пари директно в кампанията му. И накрая остава неизвестното, наречено интернет. С навлизането на YouTube и други нетрадиционни канали нито една кампания не може да контролира какво се разпространява или гледа. Няколко любителски домашни реклами добиха широка популярност по време на първичните избори. Така че богатството на кампанията на Обама може и да е признак за сила, но не гарантира нищо. *Заглавието е перифраза на девиза, изписан на доларовите банкноти In God We Trust /На Господ се уповаваме/.