Глен Кери, Айша Дая „Блумбърг“ Разликата във финансовите възможности на страните от Близкия изток може да се увеличи, тъй като в момента страните, които разполагат със суров петрол, успяват да се спасят от нея благодарение на продажбите, а онези, които нямат, пресушават бюджетите си. В региона се предприемат различни подходи, за да се разсее напрежението, създадено от скока на основните хранителни продукти като ориз, олио и млечни продукти. Египет забрани износа на ориз и събира данъци, чрез които се опитва да плати 88-процентното увеличаване на субсидиите, Саудитска Арабия може да си позволи да намали митата, а Обединените арабски емирства възнамеряват да купят селски стопанства чак в Тайланд. „Страните производителки на петрол спокойно намират пари за хранителните си субсидии“, заяви в телефонно интервю Джон Сфакианакис, главен икономист в Saudi British Bank в Рияд. „Страните, които не разполагат с този ресурс, са много по-затруднени, а правителствата им са изправени пред силно обществено недоволство.“ Египетският президент Хосни Мубарак заяви, че ще повдигне въпроса за космическите цени на храните по време на срещата на световните лидери, която той ще домакинства. На нея ще присъстват американският президент Джордж Буш и бизнес лидери от Световния икономически форум в Близкия изток, открит на 18 май. Икономическите неравенства няма да им позволят да се съгласят на координирана стратегия. „Цялата ни хранителна система се срути“, заяви Карин Смолър, анализатор на търговията на земеделски продукти в Института по земеделие и търговска политика в Женева. „Някои страни трябва да предприемат едностранни мерки веднага, тъй като на световния пазар няма достатъчно храна. Това ще задълбочи кризата.“ Сблъсъци с полицията Недостигът на храна е особено голям в страни като Египет, които нямат петрол, а миналия месец полицията разстреля трима души по време на двудневния бунт срещу покачването на цените. Оризът, който е основният хранителен продукт за половината от населението на Земята, струва почти два пъти повече, отколкото през миналата година, достигайки рекордните $25,07 на 27 април. Цените на зърнените култури скочиха с 69% през същия период. Мубарак обеща да увеличи заплатите на правителствените служители и прибави още 15 млн. души в системата за разпределение на дажби, което не се беше случвало от 20 години. Освен това Египет забрани износа на ориз от април до октомври. За да събере 14-те млрд. египетски лири ($2,6 млрд.), необходими за увеличаването на заплатите, парламентът одобри увеличаване на данъците върху горивата и цигарите и на митата върху превозните средства, от които трябва да се съберат 12 млрд. египетски лири. Разходите за субсидиите ще се увеличат с 88% през следващата година и ще възлизат на 128 млрд. египетски лири, или 39% от бюджета на правителството. Настоящият дефицит по сметката е 6,9% от БВП. Хранителните субсидии „Проблемът е, че Египет няма пари, за да плати за тези субсидии“, заяви Саймън Китчън, икономист и стратег в EFG-Hermes в Кайро. Правителството в Саудитска Арабия, икономиката на която е три пъти колкото египетската, а населението й е една трета от 81,7-те млн. граждани на Египет, намали митата върху вноса на зърнените култури и смъкна на 5 процента тези върху замразените пилета, яйцата, олиото и консервираната храна. Това означава, че $1,6 млрд. по-малко ще влязат тази година в държавната хазна, съобщи в. „Окас“ на 3 април. Саудитска Арабия, най-големият износител на петрол, също така планира да увеличи социалните осигуровки и да закупи компании в чужбина. Страните от ОАЕ, които захраниха суверенните си фондове с около $875 млрд. благодарение на 4 пъти по-високите цени на петрола, възнамеряват да купят фирми в Камбоджа, Тайланд и Африка, защото „климатът не ни позволява сами да отглеждаме продуктите“, заяви на 13 май в интервю помощник-секретарят в департамента по планиране в министерството на икономиката Мохамед Ахмед бин Абдул Азис. Купуване на стопанства „Купуване на земеделско стопанство не е лоша идея“, заяви Панос Конандреас, и.д. директор на Организацията на ООН за прехрана и земеделие в Женева. „Ако сте като Саудитска Арабия и разполагате с всичко, което ви е нужно, имате възможност да помогнете на стопанствата да оптимизират стратегиите си, в резултат на което ще се увеличи продукцията.“ По-високите цени доведоха до рекордно висока инфлация в страните от Персийския залив и държавите производителки на петрол са подложени на натиск да последват примера на Кувейт и да се откажат от обвързаността на валутите им с долара в опит да се забави покачването на цените. Никоя друга обаче не го направи, изтъквайки аргумента, че валутите им трябва да бъдат фиксирани до създаването на техен собствен валутен съюз през 2010 г. Недостигът на хранителни продукти в Близкия изток, където се внасят най-много зърнени култури в света, вероятно ще бъде основна тема по време на форума, макар и да не е официално вписана в дневния ред. За участие в събитието са поканени още европейският комисар по търговията Питър Манделсън, президентът на Световната банка Робърт Зелик и преговарящият за САЩ Сюзън Шваб. Увеличаването на търговските ограничения и субсидии се наложи, след като страните от Близкия изток отвориха икономиките си за глобалната търговия. Саудитска Арабия се присъедини към Световната търговска организация през декември 2005 г., Бахрейн подписа споразумение за свободна търговия със САЩ през 2004 г., а Египет намалява митата в желанието си да постигне подобно споразумение със САЩ. „Страните преувеличават с налагането на забрани за износ или с прекомерното внасяне и запасяване с хранителни продукти, което допълнително вдига цените“, коментира Конандреас.