Кънчо Кожухаров В Сандански наглед всичко е спокойно. Медиите – и регионалните, и националните, мълчат. Никой не говори и пише за предстоящите избори за общински съветници на 7 юни. В умело организираната тишина стана ясно единствено, че кандидатите на „Евророма” този път са включени в листата на ДПС – истинския двигател зад успеха на циганската партия. Слухове и провокации - Сега действат по-хитро – обяснява ми познат санданчанин. – Изпратили са емисари от Перник и Кюстендил, настанили са ги по хотелите и те сега привикват циганските родове и купуват гласовете им човек по човек. Казват, че са вдигнали мизата двойно – от 50 на 100 лева. Тъй като не се осланям само на един източник, се разтърчавам за още информация. - Че аз тия кандидати ги познавам – нямат и два лева в джоба, откъде ще извадят сто, та да купят някого? – усъмнява се следващият ми източник в думите на първия. Аз пък си давам сметка, че беднотията на кандидатите е косвено потвърждение – бедният човек лесно се купува и манипулира. Влизам в предизборния щаб на една от партиите и докато разговарям с жената там, пристига млад циганин с въпроса: „Вие колко плащате на човек?” Жената казва, че нищо не плащат, младежът излиза и тя с крива усмивка ми обяснява, че е или провокатор, или разузнавач. И тя е чула, че тарифата се е вдигнала на сто лева. - Само дето не разбирам как ще им излезе сметката – за да купят хиляда човека, трябва да дадат сто хиляди. Не искам да я тревожа, но сметката не просто излиза, а е и много изгодна. При раздробяването на гласовете по регистрираните 21 български партии и коалиции хиляда гласа спокойно могат да осигурят на етническата партия мнозинство в общинския съвет. А едно агресивно мнозинство ще избие вложените средства за десетина дни, защото само годишният бюджет на града надхвърля 40 милиона лева. Отделно са парите, които ще дойдат по разни проекти, външно финансиране и концесии. И апетитите за пари и осигуряване на още по-голямо влияние и власт са налице. На последното събрание в село Вълково представител на ДПС е обещал след изборите да построи в района три джамии – в самото Вълково, в Джигурово и в Сандански. Твърди се, че мястото на джамията в Сандански е осигурено още преди 2-3 години, когато някаква „неправителствена организация с духовна цел” е закупила терен в центъра на града. Преведено на чист български, „НПО с духовна цел” означава религиозна организация. Стратегическата цел Случващото се в Сандански може лесно да се проумее, ако си дадем сметка, че то е само част от дългосрочен стратегически план. От години Ахмед Доган търпеливо изгражда една мюсюлманска дъга, която трябва да се разпростре от границата ни с Турция до границата с Македония. Или, казано с други думи, да установи административен и икономически контрол над териториите, който лежат между Турция и Албания. Какво от този план е изпълнено досега? В административно отношение след последните избори Кърджали се превърна в анклав. След спечелването на едно депутатско място в Благоевград ДПС се възползва от икономическите лостове и завоюва още две. Едновременно с това направи пробив в Смолян, където също получи народен представител. Ако на 7 юни движението успее да овладее и Сандански, до две години целият Югозапад ще попадне под административната и икономическа преса на Ахмед Доган. Защото важното е не какво говори водачът на ДПС, а какво вършат неговите верни подчинени. Навсякъде, където са се добрали до властта, те я използват, за да си осигуряват постове, търгове и добри сделки. Нещо, което не би могло да се осъществява без мълчаливото съучастие и подкрепа от страна на БСП. Предателството Предатели ли са онези българи, които склоняват да продадат гласа си или да станат членове на ДПС, за да получат работа? Не съм склонен да ги съдя строго – бедният и безработният човек лесно се изкушава да продаде убежденията и гласа си. Доган чудесно разбира, че днес членството в една или друга политическа партия се определя не от ценности или идеали, а от икономически нужди. Сред членовете на ДПС няма безработни. Доган е намерил верния механизъм за печелене на лоялност и най-слабото място на своите коалиционни съдружници – пълното пренебрежение към интересите на нацията и всеки отделно взет българин. Комбинацията между прагматизма на ДПС и политическото късогледство на социалистическите лидери е на път да откъсне един от най-родолюбивите краища на България и да го превърне в част от мюсюлманската дъга. А щом дъгата бъде изградена, нищо не ще може да попречи на мечката, която сега играе в Косово, да дойде у нас. Възможностите да предотвратим тази катастрофа са много ограничени. Едната е новият вътрешен министър да попречи на масовото купуване на гласове. Другата е партиите да се отърсят от мечтите си за власт и вечните кандидати. Защото част от бъдещето ни зависи от изборите в Сандански.