В. „Индипендънт“ Слободан Милошевич сигурно ехидно се усмихва в гроба си. Почти десетилетие след като уличните протести свалиха покойния диктатор на Сърбия и подстрекател на войните на Балканите, политическите му наследници са на косъм отново да вземат властта в Белград. Разбира се, нещата доста са се променили от ерата на господство на Милошевич, когато контролираната от Сърбия Югославска армия и командващите я държаха властта – и я използваха – за да опустошат обширни територии на Балканите, бомбардирайки Дубровник, обсаждайки Вуковар и изпращайки към 100 000 босненци преждевременно в гроба. Днес Сърбия има много по-малка сила, и икономическа, и военна, и дори хардлайнерите от националистическата Радикална партия да дойдат на власт след произведените в неделя парламентарни избори, Балканите едва ли ще преживеят отново кошмарите от 90-те години на миналия век Голям потенциал за създаване на проблеми Това обаче не означава, че можем да си позволим да си затворим очите за изборите. Една Сърбия, управлявана от националисти, има потенциала да създаде доста проблеми не само на съседите си, но и на Европейския съюз, и на НАТО. Първо, евентуално правителство на радикалите е способно да превърне Косово в истински ад. Като се противопоставят ожесточено на независимостта на бившата сръбска провинция, която за тях е сръбският Ерусалим, те ще направят всичко възможно да разпалят напрежението там и да провокират сблъсъци. Каквито и други странични ефекти да произлязат, те директно засягат Великобритания, тъй като войските й все още са част от мироопазващата мисия на НАТО в Косово. Второ, радикалите ще насочат вниманието си към все още неукрепналата им съседка Босна. При положение че тя е традиционна цел на сръбските националистически аспирации и дом на голям брой непокорни етнически сърби, много е възможно с малко поощрение от Белград Босна бързо да се разпадне. И последно, радикалите биха влели нова доза енергия в съществуващия съюз с Русия, като е доста вероятно да поканят Кремъл да създаде военни бази на територията на Сърбия. Това определено ще разгроми съвместната стратегия на ЕС и НАТО за Балканите, основана на идеята, че враждебността и етническите спорове могат да бъдат овладени или „замразени“, ако целият регион е в по-голяма или по-малка степен обвързан с ключови западни институции. Прозападни и проруски Балкани И тогава ще станем свидетели на разделянето на региона на по-голяма прозападно настроена част и по-малка, която е ориентирана към Русия. Това би било мрачен сценарий, който ни връща към лошите отминали дни, когато Балканите се разиграваха от съперничещите си велики сили. Регионалната търговия ще отслабне, което ще възпре икономическото възстановяване и покачването на стандарта на живот – единствените гаранти за дългосрочна стабилност. Огънят на национализма ще бъде разпален навсякъде. За съжаление има малко външни сили, които са способни да убедят сърбите, че това не е правилната посока, в която трябва да поемат. Разгневени от отцепването на Косово, потънали в самосъжаление заради съдебните процеси срещу сърби в Международния трибунал в Хага за военни престъпления и разочаровани от икономическото развитие през последните няколко години, голям брой сърби намират упование в елементарни призиви, като „да не се поддаваме на Запада“ и възлагайки надежда на по-големите си православни братя в Русия. Така че остава да стоим и да чакаме да видим последиците от голямото пазарене, което вероятно предстои след приключването на броенето на гласовете. Ако про-западните поддръжници на Борис Тадич надделеят, ще си отдъхнем с облекчение. Но ако това не стане, най-добре ще е да се подготвяме за най-лошото.