Марчела Абрашева, „Галъп интернешънъл“, специално за „Класа“ Според мнозинството българи здравеопазването у нас се влошава все повече. Това сочат данните на ББСС „Галъп интернешънъл“ в специално социологическо изследване по поръчка на в. „Класа”. С цели 18% са нараснали мненията, че здравната система се влошава в последната една година (49% през февруари 2007 г., 67% през април 2008 г.). Оптимистично настроените са едва 7%. Най-големите проблеми на здравеопазването в България според общественото мнение са корупцията и злоупотребата от работещите в системата (46%), завишените цени на лекарствата (44%), ниското качество на лечението (39%). Класацията на проблемите всъщност не се е изменила особено в сравнение с началото на миналата година. Единствено ръст бележи показателят „цялостният модел е сбъркан”. В това е и основният проблем на българската здравна система в очите на обществото - не са добре регламентирани основни баланси като например принципи на ценообразуване, достъп до лечение, стандарти при качество на лечение. Решаването на един или друг конкретен проблем с отделна болница или звено в системата няма как да създаде усещането, че се вижда светлина в дъното на тунела. Просто защото, когато не е ясно в каква посока вървиш, няма как да разбереш докъде си стигнал. С цели 10% са нараснали мненията, че това, от което здравеопазването ни всъщност има нужда, е цялостна реформа на модела, а не мерки на парче. Освен това забележете нарастващото разминаване между проблемите, за които говори обикновеният българин, и тези, за които говорят медицинското съсловие и отчасти управляващите. Хората се притесняват главно от ниското качество на здравните грижи, които при това струват скъпо и на държавата, и на всеки от нас, когато се окаже пациент в болница. Лекарите говорят главно за липса на пари и за лошата държава която не ги дава. Вероятно медицинските услуги наистина струват скъпо и ще струват все повече, както е по целия свят. Общественото мнение обаче е на път да се убеди окончателно, че и двойното увеличаване на парите за здраве само по себе си няма да направи здравните грижи по-сигурни, по-качествени и ако щете – с по-човешко лице. Доверието пациент – лекар все повече се превръща в жертва на недомислията в цялата система и достига критично ниски стойности. Само въвеждането на наистина ясни и прозрачни правила по въпросите и на парите, и на отговорностите на всички в системата могат да бъдат стъпка към решаването на проблемите. Не отделни наказания на „провинили се”, нито потупвания по рамото към медиците, които си вършат добре работата на принципа „ героизъм в мирно време”. Затова общественото мнение не подкрепя увеличаването на здравната вноска от 6 на 8% или някакъв друг процент. Дори за сметка на намаляване на социалната осигуровка. В сравнение с миналата година не е нараснало убеждението, че вливането на повече пари в системата по този начин ще допринесе за подобряване на ситуацията. Всеки пети у нас е на мнение, че и сега отделяните средства се харчат неразумно. Да не кажем по-силна дума. В този смисъл тази възможна мярка за решаване на някои от проблемите в здравеопазването, която периодично се обсъжда от поне 2-3 години, не е променила оценката си в общественото мнение - тя остава негативна. Няма особена подкрепа и за другите обсъждани от доста време възможни реформи от типа оптимизация на мрежата от болници /закриване или преформатиране на лечебни заведения/, както и за допускане на повече пазар в здравеопазването - развитие на частни здравноосигурителни фондове, повече от една каса и т.н. Донякъде парадоксално, българите хем се оплакват, че държавата е лош стопанин, хем в две трети от случаите се уповават именно на държавната намеса за реформиране на системата от здравни грижи. Диагнозата на обществото е: здравната ни система се нуждае първо от ясни правила, които някой – държавата? трябва да разпише публично. Едва след това има смисъл да се обсъжда дали парите са малко или много и дали болниците трябва да са примерно100 или 35. Всичко това означава, че от новия министър се очаква много повече от предишния, не пакет от отделни конкретни мерки, а отговор на въпроса какво и защо трябва да се промени в цялостния модел на здравеопазването у нас. Така щото всеки да знае не само какво се иска от него да плати под една или друга форма, но и какво ще получи като минимален стандарт на лечение. Независимо дали ще отиде в голяма или малка болница, дали тя е държавна, общинска или частна и дали ще е при познат лекар или не. Изследването е проведено през първите две седмици на април, национално представително е и обхваща 999 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.