Елиана Митова Бабите, които отглеждат невръстните си внучета, да вземат нещо като пенсия от 55 лв., предлага социалната министърка Емилия Масларова. Детските надбавки задължително да покриват минималната такса за детска градина. Или пък да бъдат орязани, ако семейството не праща отрочетата си на училище. Кредитите, отпускани за жилище на младите семейства, да бъдат опрощавани на части, когато се роди първо или второ бебе. Но да няма материални стимули за девето и десето дете, защото въпросът не е само да родиш, а и да отгледаш достойно потомството си. Обаче издръжката на децата, настанени в институции, да се увеличи двойно. Да скочат и парите, отпускани на онези, които се осмелят да станат приемни семейства. Такива въпроси разнищва тройната коалиция на семинара в „Катарино СПА“. Валяха като из ведро идеи, намерения и обещания за щастливо бъдеще на подрастващото поколение. Похвално! Власттта най-после обръща поглед към генерацията, която идва след нас. Загрижва се за естествения прираст на нацията. За народа български. Само че напъните и за адекватна социална политика по отношение на децата априори са обречени на безсилие и неуспех. Както и да ги погледнеш, детските надбавки в България са просто смешни! Не стигат за такса за забавачка, за храна, нито за дрехи и учебници. А парите за бабинство едва ли ще замажат очите на тъщите и свекървите, предпочели да си гледат внуците, вместо да търсят работа навън от къщи, която да им носи поне стотина лева отгоре. Кредитите за жилища на младите семейства едва ли ще стоплят мнозина – хиляди са онези, които вече са си народили децата и нямат право да се възползват от опрощаването на заема. Други, които тепърва ще раждат, нямат пък възможност въобще да теглят кредити заради безработица или нищожни доходи. Без реално покритие е и грижата за децата от социалните домове. Те продължават да са аутсайдерите на обществото – обречени да растат в мизерия и изолация, без перспектива за добро образование и реализация в живота. Двойната издръжка, която може би ще им бъде отпусната, ще увеличи дневната им дажба от 1 на 2 лева! Две филии с масло повече или една шоколадова вафла за десерт! С това дневно меню малчуганите, които растат вън от семействата си, едва ли ще се чувстват по-сити и по-задоволени! А увеличеният бюджет на социалните заведения със сигурност няма да им гарантира нито скъпите учебници и книги, нито обучението по чужди езици, така необходими за младия човек! Да не говорим, че заради калпавото законодателство децата от домовете пак ще си останат ощетени емоционално – без майка и баща до себе си, без близък човек, комуто да се доверяват в тази крехка възраст. А пътят за подкрепа на децата и семействата отдавна е прокаран и утъпкан – по него Западна Европа мина преди повече от 30 години. Когато френското общество помръкна от снижаващия се прираст на населението, френският парламент предложи революционна промяна в законодателството – майките, родили две и повече деца, да си останат у дома, защото ще получават помощ, равна на заплата. Да си гледат спокойно децата при осигурен трудов стаж и възможност за пълна пенсия. Резултатът от новоприетия френски закон за закрила на семействата бе зашеметяващ – французойката загърби перспективите за кариера и стана домакиня. Посвети се изцяло на майчинството. За около пет години отрицателният прираст на населението стана положителен, а раждаемостта рязко скочи. За френското семейство стана въпрос на чест да отглежда три и повече деца. Затова днес във Франция няма изоставени деца, нито сиропиталища, нито скитащи малчугани по улиците. А бездетните френски семейства правят чудеса, за да си осиновят циганче от България или Румъния. Така че властта у нас обмисля не реални възможности за закрила на децата, а хватки за оцеляване, от които всички са се отрекли. Далеч по-лесно е да върви по утъпкания от Европа път.