Александър Шмельов, в. „Взгляд” Достатъчно беше Владимир Путин да посочи Дмитрий Медведев за свой приемник и експертите се втурнаха да изучават идеологията на новия, тогава бъдещ президент. Което беше съвършено напразно. От миналия декември един от най-популярните сюжети в родната политическа журналистика стана анализът на речите, постъпките и жестовете на Дмитрий Медведев. В продължение на няколко месеца експерти, политолози и публицисти поставяха идеологически диагнози на новия държавен глава, опитвайки се така да определят каква ще бъде неговата политика. Според мен всички тези разсъждения нямаха никаква практическа стойност. Дали Медведев е либерал или консерватор, демократ или националист, реформатор или традиционалист – дори това да повлияе на неговия политически курс, то съвсем няма да бъде определящо. Експертите, опитващи се да определят действията на бъдещия президент по личните му възгледи и предпочитания, като че ли забравиха, че нашата страна вече почти 20 години е демократична държава. „Жителят иска комфортен и удобен живот. Нещо, с което Русия отдавна има големи проблеми.” Тези, които при такива думи подскачат и започват да доказват, че в страната ни демократичните институции работят лошо, че има големи проблеми със свободите и неразвито гражданско общество, могат и да не се стараят чак толкова. В дадения случай всичко това е несъществено. Демокрация в първичния смисъл Важно е само това, че Русия е демокрация в първичния смисъл на тази дума, т.е. политиката на върховната власт се определя пряко от общественото мнение и обществените потребности. Най-късно от 1991 г. руските лидери правят само това, което иска народът. Така например в края на 80-те и началото на 90-те години страната искаше изобилие от стоки, приятелство със Запада и свобода (която разбираха като оттегляне на държавата от максимално количество жизнени сфери). Не зная доколко тези потребности са съответствали на личните възгледи на бившия кандидат-член на Политбюро на ЦК на КПСС Борис Елцин, но фактът си е факт: първият президент на Русия беше принуден да следва общественото мнение. Вярно, изобилието на стоки не се оказа по джоба на мнозинството, приятелството със Запада се превърна в поредица от външнополитически поражения, а свободата доведе до разцвет на бандитизма. Но в началото на 90-те години обществото не мислеше за това. И съответно и властта не мислеше за това. Стабилност, ред, уважение по света После се появиха нови обществени потребности. Страната искаше и се нуждаеше от стабилност, ред, уважение на световната сцена и, разбира се, рязко повишаване на собственото благосъстояние. Това определи политиката на Владимир Путин, който 8 години работи (като роб по собствените му думи), за да удовлетвори народните щения. За тези години доходите на населението нараснаха в пъти, управлението на държавата се “строи” по един вертикал, а тежестта на Русия във външната политика съществено се увеличи. Резултатът се хареса на обществото. Стана по-лесно да се живее, увереността на населението се повиши и затова за разлика от Елцин Путин напусна Кремъл с овации. На негово място дойде Дмитрий Медведев, на когото сега предстои да изпълни новите обществени поръчки. Именно те са в основата на “плана Медведев” независимо от това какво иска да направи самият президент. Затова, за да се изчисли курсът, който ще поеме страната под ръководството на новия държавен глава, трябва да разберем в какво се състоят обществените потребности в идните 8 години. Очевидно не в ред и международно признание – това вече Путин го постигна. Явно не и в граждански свободи, за които пъшка либералната интелигенция – времето на интелигенцията в руската политика мина – сега е времето на жителя. Велика и силна е била, но комфортна - не Жителят обикновено иска комфортен и удобен живот. А Русия в своята история почти никога не е била страна, удобна за живот. Велика, силна и богата е била, но удобна – не. Пътищата са лоши. Има кражби по всички етажи на властта. Инфраструктурата е неразвита. Лошо работи правоохранителната система. Чиновниците са склонни към произвол. А и мръсотията по улиците... Може да се изброява още дълго. За да се решат тези проблеми, е нужна дълга и търпелива работа, а не мащабни преобразования. Затова задачите могат да изглеждат дребни и скромни. Но в действителност те са по-глобални от всяка реформа, проведена в Русия през последните две столетия. Неслучайно не е могъл да ги реши нито един от управниците на страната – нито в царски, нито в имперски, нито в съветски времена. Също и в постсъветски. Но вече настана време – ако успехите на страната не се закрепят в бита, и стабилността, и редът, и пазарът, и демокрацията, всички постижения на предишните две десетилетия ще отидат нахалост. Ако новите управници се справят, то жителят може да стане гражданин. Тогава ще се появи потребност и от граждански свободи. Така че Медведев няма избор – на него му се налага да се заеме с преустройството на страната. Да я направи удобна за живота на собствените й граждани. Ето това е планът. „Планът Медведев”.