Побоят, извършен от Христо Стоичков над български фотограф в ресторант в Испания, е поредното изстъпление на бившата футболна звезда. Както казва поговорката: „Вълкът козината си мени, но нрава - не“. Нито славата, нито богатството, нито признанието за постиженията му на спортното поле, нито възрастта се отразиха на поведението на момчето от село Ясно поле, което още при първите стъпки в професионалния футбол „не си поплюваше“, казано по нашенски. Големият проблем обаче си остава не на Стоичков, а на българското общество, дало му самочувствие на недосегаем. Дълго време Камата бе със статут на национален идол, а държавници от най-висок ранг го наричаха „най-добрият посланик на България пред света“. Нещо повече: Стоичков непрекъснато получаваше и доказателства, че у нас е недосегаем, че е над законите, че може да прави, каквото си иска. Затова и движещият се със син буркан върху колата си като главен шериф на републиката ексфутболист си позволи наскоро да се отрече от държавата си, която го лансира, и от клуба, от който тръгна по пътя на големия футбол. Впрочем, това не му бе за първи път. Но това не му стигна – Стоичков, приемащ само коментари в стил осанна за себе си, наскоро призова и за физическа разправа с журналистите у нас. И след като прокуратурата ни остана безмълвна пред подстрекателството му – той реши лично да запретне ръкави. И то отново - защото го бе правил с друг български журналист преди години. И сигурно ще продължи да го прави – защото у нас типажи и поведение като неговото явно продължават да са на почит.