Марчела Абрашева, „Галъп Интернешънъл“ специално за „Класа“ Скандалът около МВР и оставката на Румен Петков превърна дебатите за корупцията и неефективността на полицията в обществена тема номер едно. Резултатите засега са нов вътрешен министър, който ще стартира работата си в ситуация на сриващо се обществено доверие в МВР. Има ли ефект всичко случващо се обаче върху рейтинга на една друга система - правораздаването? Правосъдието не бе сред сферите, които се обсъждат активно около ремонта на кабинета, вероятно защото съдебната система у нас е независима от изпълнителната власт. Можем ли тогава да предположим, че сегашната криза не засяга тази система и нещата в правосъдието вървят напред, макар и бавно ? Отговорът на общественото мнение е отрицателен. МВР загуби около 10% от доверието към себе си вследствие на последните събития около оставката на Румен Петков. Рейтингът на съдебната власт спада по-слабо, с около 4%. Причината обаче съвсем не е в това, че съдът и прокуратурата излизат „сухи” от скандала. Просто доверието в тях е много ниско от доста време и трудно може да падне повече от сегашните 13%. За съжаление общественото мнение издава необичайно категорична отрицателна присъда на съдебната система: тя се оценява като неефективна и корумпирана. Това сочат данните от най-новото изследване на „Галъп Интернешънъл“ по поръчка на в. „Класа“. За решаващото мнозинство анкетирани българи / 85%/ съдебната система у нас е преди всичко твърде бавна. Счита се също така, че тя е доста усложнена. Вероятно дву- и триинстанционното съдебно производство имат своите сериозни юридически основания, но общото впечатление е, че дадените възможности да се обжалва на различни нива в системата не е в полза на коректността на окончателните съдебни решения. Едва 9% от гражданите на страната са убедени, че постигнатите съдебни решения са справедливи. По-нататък, обичайните заподозрени „обективни причини” за неефективната работа на системата не са валидни. Имам предвид „ лошите материални условия” и „ниските заплати”: стандартното обяснение за всичко, което не е наред у нас. Едва 16% смятат, че съдилищата работят при трудни материални условия. За заплатите в съда реално малко се знае, но повечето от анкетираните, дръзнали да дадат оценки, са убедени, че работещите там вземат високи заплати - два или три пъти над средното за страната. В България, изглежда, има само две съсловия професионални групи, за които българите смятат, че не се налага повишаване на заплатите, дори напротив. Това са депутатите и работещите в съда и прокуратурата. Дали това мнение е справедливо или не е друг въпрос. Същественото е, че работещите в правораздаването не могат да разчитат на съчувствие по въпроса за парите, които обществото отделя за тях, подобно на лекарите или учителите. Бюджетът и заплатите в съдебната система определено не се считат за причина тя да работи неефективно. Тук стигаме до основния проблем. Според общественото мнение съдебната ни система е силно зависима от вмешателства на бизнеса и политическите партии в работата й. 64 % от анкетираните са на това мнение. Независимо как стоят нещата де юре, тоест по закон. Нещо повече, около 70% от българите смятат, че в съда има корупция. В защита на съдебната система можем да кажем, че този силно дискредитиран образ не се базира на пряк личен опит с нея. По-малко от 10% от българските граждани през последната година са влизали в съд – било като свидетели, било като страна по дело или за административни справки. Това обаче не решава проблема, а само го усложнява. При такова силно убеждение, че у нас правосъдие на практика не се упражнява, то просто не се търси в съответните институции. Едва 14-15% от хората у нас считат, че има някакъв смисъл да се опитат да съдят например държавата или общинските власти, когато интересите им са засегнати или правата – нарушени. Това обяснява и слабостта на гражданското общество у нас: как да си търсиш правата, когато предварително си убеден, че няма смисъл? Защо тогава се чудим на нарастващите примери на насилие в отношенията между хората, дори в училище ? То е и вследствие на убеждението на мнозинството хора, че и по въпросите на личната сигурност и раздаването на справедливост важи принципа „Направи си сам”. С газов пистолет или без. Затова реформите в МВР и в правораздаването трябва да бъдат в синхрон. Особено по отношение на функциите им, които касаят пряко сигурността и опазването на правата на гражданите и фирмите в страната, отделно от борбата с организираната престъпност и корупцията по върховете. Повечето хора трудно могат да преценят дали съдебната система е наистина независима, или просто безконтролна. Нито дали ГДБОП трябва да подслушва, или да сади боб1. От което не следва, че общественото мнение не знае какво иска. Напротив: то иска определени резултати в ежедневието си, дори ако не е достатъчно компетентно да се произнесе какво следва да се промени, за да се стигне до тях.