„Блумбърг“ Пътят към студентските заеми в САЩ, които годишно са за $6,7 млрд., бе отрязан, след като частните кредитори избягаха от пазара. Това накара учебни заведения като Щатския университет на Пенсилвания и Североизточния университет да се обърнат към департамента по образованието и неговата Програма за преки заеми. Десетки кредитори, начело с „Колидж лоун“ и „Си Ай Ти груп“, престанаха да отпускат държавно гарантирани заеми. Причината е, че САЩ намалиха субсидиите, а пострадалите от кризата на високорисковите ипотеки инвеститори започнаха да избягват облигациите, обезпечени със студентски заеми. От 28 февруари насам поне 178 училища са кандидатствали за достъп до програмата за целеви кредити. За сравнение за 2007 г. са били едва 80. През тази академична година студентите са изтеглили около $68,2 млрд. в нови държавно гарантирани заеми по данни на Марк Кантровиц, който поддържа интернет страница с информация за студентски стипендии и заеми (FinAid.org). Предвижданията сочат, че тегленето на кредити ще нарасне с почти $4 млрд. за учебната 2008/2009 г. „Да осигурим на студентите надежден достъп до средства, е от първостепенно значение за нас“, заявява Антън Ървин, директор на отдела за финансово подпомагане в Североизточния университет в Бостън. Училището ще премине към програмата, след като два частни кредитора, обслужващи студентите му, престанаха да отпускат държавно гарантирани заеми. Американският департамент по образованието е за законодателна уредба, позволяваща на федералното правителство да откупува студентските заеми от банки и други частни компании с цел да се осигурят средствата за по-нататъшно кредитиране. Това заявява Лоурънс Вардер, и.д. главен оперативен директор на федералната служба за подпомагане на студентите. Целта е юни За да може да помогне на студентите през идната учебна година, законът, приет на 17 април от Камарата на представителите, трябва да стигне бюрото на президента до 1 юни. Вардер заяви още, че програмата за преки заеми ще удвои обема си. Преминаването на колежите към този вариант на финансиране означава, че студентите повече няма да получават отстъпките, които доскоро им предлагаха банките и други кредитори. Тези поощрения включваха отказ от комисиони, които представляваха 2,5% до 4% от стойността на заема. Друг стимул бе намаляването на лихвата с 1% след 3 години на навременни плащания. Останалите на пазара кредитори ограничиха или изцяло премахнаха подобни отстъпки. Демократите, в това число и кандидат-президентите Барак Обама и Хилари Клинтън, казват, че 15-годишната програма за преки заеми е по-изгодна за правителството, тъй като избягва субсидиите. Републиканците пък смятат, че частните компании предоставят по-добро обслужване. Масово изселване от програмата Според условията на Федералната семейна програма за студентски зами (ФСПСЗ) кредиторите са длъжни да сложат таван на годишната лихва от 6,8% за най-разпространения тип заеми. В замяна тя дава гаранция, че правителството ще възстанови парите в случай на просрочване на кредита. Досега по програмата са отпуснати 13,6% от заемите по тази линия през фискалната година. Последиците за кредитния пазар, който е на стойност $400 млрд., ще започнат да се проявяват през следващите седмици, когато семействата започнат да търсят заеми за обезпечаване на следващата академична година. Обикновено активността е най-висока през третото тримесечие. „Това не е криза за студентите“, смята Айлийн О`Лиъри, директор на отдела за студентско подпомагане в колежа Стоунхил в Ийстън, Масачузетс. „Кризата е за кредиторите.“ Напливът към преките заеми е обратен завой в продължилата цяло десетилетие тенденция училищата да се обръщат към банки и други кредитори, начело с базираната във Вирджиния „Ес Ел ЕМ“, известна като „Сали мей“. Според правителството обемът на отпуснатите преки заеми, като изключим консолидациите, ще стигне $13,6 млрд. през тази академична година. Свит дял Целевото кредитиране, в което в момента участват около 1000 училища, се разрасна бързо. То започна да функционира на пълни обороти през 1993 г. и за 4 години вече бе отвоювало от частните кредитори около една трета от пазара на държавно гарантирани заеми. Делът му намаля до 19% през 2007 г., а броят на училищата падна с 18%, тъй като частните кредитори предлагаха бонуси - по-ниски лихви и отказ от такси и комисиони. „Истината е, че за кредитополучателите и училищата частната програма работеше по-добре“, заявява Джо Билю, президент на Consumer Bankers Association, търговска организация, базирана в Арингтън, Вирджиния. „Университетите и колежите опитаха програмата за преки заеми, но после избягаха на талази“, припомня той. Според кредиторите Конгресът е намалил гаранциите при просрочване – лихвите, които частните кредитори по програмата ще могат да вземат в бъдеще. А също така и субсидиите, което е направило заемите по-малко изгодни. Липса на сигурност Кризата на кредитните пазари отряза капитала за „Сали мей“ и други кредитори. Издаването на емисии ценни книжа, гарантирани със студентски заеми, е паднало с 65% през първото тримесечие на 2008 г. по данни на „Ю Би Ес секюритис Ел Ел Ес“, Ню Йорк. От университета в Пенсилвания казват, че са останали изненадани, когато Агенцията за подпомагане на висшето образование в щата обяви в края на февруари, че вече няма да отпуска държавно гарантирани заеми. Мярката засегна 90% от всичките 45 000 студенти в университета, които получават подобно финансиране. През 2006 г. те са заели $411,3 млн. в частни държавно гарантирани заеми. „Какви гаранции ще имаме?“, пита Ана Грисуолд, зам.-председател на университета по въпросите на студентското образование. „Ще можем ли да открием кредитори, които да поемат траен ангажимент? Никой не знае какво ще се случи“, продължава тя. Клинтън и Обама заявяват, че искат напълно да заместят гарантираните частни кредити с целево кредитиране. Елиминиране на посредниците „Ще се върнем към прякото кредитиране и ще отстраним посредниците, които вземат толкова скъпо за работата си“, каза Клинтън в своя реч в Пенсилвания. „Когато пазарите се натъкват на трудности, не трябва да бъдат използвани като извинение, за да се заяви: „Нека правителството се нагърби с това“, смята обаче републиканецът Питър Хоукстра, член на Комитета за образование и труд към Долната камара на Конгреса.