Нийл Ънмак и Сара Мълхоланд Блумбърг Пазарът на суапове за осигуряване срещу кредитен риск (credit-default swap) се превърна в олицетворение на максимата „Внимавай какво си пожелаваш“, след като „Уолстрийт“ понесе загуби в размер на $245 млрд., причина за които отчасти бе тази финансова екзотика. Точно както предсказа бившият председател на Федералния резерв Алън Грийнспан, вместо да разпределят риска и да понижат разходите по заемите, тези договори влошиха кризата с дълговете. Замислени като начин кредиторите да се защитят срещу просрочвания, те създадоха пазар, обхващащ облигации и заеми на стойност $45 трилиона. Никой не е наясно с обема на търговията в него, а спекулантите, залагащи на влошаването на кредитните рейтинги, в крайна сметка с действията си предизвикват тази тенденция. Някои индекси за кредитен риск (credit-default indexes) се видоизмениха в това, което анализаторите наричат „чудовището на Франкенщайн“. Метафората е провокирана от факта, че индексите вече често движат цените на т. нар. паричен пазар на облигации (cash bond market), а би трябвало да е обратното. От страх да не се повторят загубите банките отказват да подкрепят нови индекси, които биха позволили на инвеститорите да залагат на всичко - от заеми за закупуване на коли до европейски ипотеки. По този начин обуздаха пазар, чийто размер се удвоява всяка година през последното десетилетие. „Индексите вече се търгуват самостоятелно без каквато и да било връзка с базовия паричен пазар, който дори вече не съществува“, заяви преди време на конференция на застрахователите в Дубай Жак Айгрейн, главен изпълнителен директор на „Суис Ре“. Липса на подкрепа „Маркит груп“, базираната в Лондон агенция за финансови данни, заяви, че миналия месец банките са замразили плановете си за индекси, които да позволят на инвеститорите да се занимават със спекула на пазара за облигации, гарантирани с американски заеми за автомобили, на стойност $200 млрд. Причината е в недостатъчната подкрепа от страна на търгуващите. Отложени бяха и индексите за европейските ипотеки и американските Alt-A кредити - ипотеки, които се предлагат на заемодатели едно ниво над високорисковите subprime. „Последното нещо, от което има нужда пазарът на секюритизации, е още един инструмент, при който няма предварително плащане и който може да се използва, за да малтретират пазара“, смята Андрю Денис от „Ю Би Ес Ей Джи“, Цюрих. През януари банката „Уачовия“, със седалище в Шарлот, Северна Каролина, отписа общо $600 млн. в ипотеки, гарантирани с бизнес имоти. Причината бе спад в цените, посочен от CMBX индексите - те измерват дериватите, свързани с облигации, гарантирани с кредити за всичко - от офиси до търговски центрове. Базираната в Ню Йорк „Ситигруп“ - най-голямата по активи американска банка, отписа $18,1 млрд., след като използва ABX индексите за суапове за осигуряване срещу кредитен риск. Порочен кръг Счетоводните правила изискват от компаниите да определят стойност на някои активи, които рядко се търгуват, и да регистрират всяка промяна като нереализирана печалба или загуба. Където няма възможност за котирани цени, компаниите трябва да използват други мерни единици, каквито са индексите на суаповете за осигуряване срещу кредитен риск. „Попаднаха в порочен кръг“, казват анализатори. „Справиха се много добре с популяризирането на индексите. Накрая и те трябваше да оценяват книжата си според цената в индексите. Станаха жертва на собствената си работа.“ Щетите на „Уолстрийт“ бяха влошени от ABX индексите, които се основават на извадка от 20 облигации от общо хилядите, обезпечени с жилищни кредити, отпуснати на американци с лоша кредитна история. ABX е основният измерителен стандарт, който накара банките и брокерските предприятия да понижат стойността на обезпечението, предоставено от ипотечните компании в замяна на финансиране. По-голяма прозрачност Пазарът на суапове за осигуряване срещу кредитен риск бе създаден през 1994 г. от група банки начело с „Джей Пи Морган“, за да се предпазят от риска от просрочия при кредиторите и компаниите. На купувача се изплаща номинална стойност в замяна на базовите ценни книжа или паричният еквивалент, ако получателите на заеми не успеят да спазят дълговите си споразумения. Предоставят се и компенсации, ако плащанията по гарантирания с активи дълг не се правят навреме. На 8 май 2003 г. на банкова конференция във Вашингтон, организирана от Федералния резерв, Алън Грийнспан заяви: „Използването на все по-голям набор деривати и свързаното с тях прилагане на по-сложни методи за измерване и управление на риска са ключови фактори, укрепващи засилената издръжливост на нашите най-големи финансови посредници.“ Десетилетие след възникването си пазарът вече е коренно различен, тъй като инвеститорите и търгуващите използват кредитните деривати като алтернатива на закупуването на облигации. Международната асоциация за суапове и деривати изчислява, че съществуват договори, обвързани с дългове в размер на $45 трилиона, докато „Лемън Брадърс“ твърди, че неуредените дългове са само $43 трилиона. Банките групираха стотици емитенти на корпоративни облигации в индекси и през 2006 г. започнаха да създават измервателни стандарти за всичко – от високо рисковите ипотеки до високо доходни кредити за хора с много дългове. Някои договори бяха пакетирани в ценни книжа, известни като структурирани облигационни емисии (collateralized debt obligations). Асоциацията на ценните книжа, гарантирани с бизнес имоти, е организация с над 470 членове, сред които банки, пенсионни фондове и собственици на недвижими имоти. Тя изготви отворено писмо до „Маркит“ с искане за подробности около търговията на база CMBX индексите, за да се установи доколко полезни са цените й за определяне стойността на ипотечните книжа. „В един непостоянен пазар този процес на преоценяване на отворените позиции на финансовите инструменти при цени на затваряне става самоизпълняващо се пророчество. Той движи цените надолу, основавайки се на активността на базираната на индексите търговия, а не на основните параметри на активите“, казва Доти Кънингам, главен изпълнителен директор на асоциацията.