Стоянка Илова, педагог, основател на Сдружение “Асоциация ФИМБ България” Едва ли някой се съмнява, че битието в социалните домове, където по официални данни растат около 9000 деца, е повече от мрачно. Неграмотност, безпросветност, ниска здравна култура и липса на перспектива обричат на тежък живот не само възпитаниците на тези институции, но и бъдещото им поколение. Защото децата, израснали без грижа и любов, на свой ред създават полуграмотни, немотивирани, обезверени потомци, склонни да се влеят без съпротива в кримиконтингента и проституцията. Къде са корените на проблема? В липсата на пренатално възпитание. Защото биологичните индивиди, които създават безотговорно деца, а после ги захвърлят по домовете, едва ли осъзнават какво престъпление извършват. Ако приемем, че раждането е важен процес, за който се изискват благоприятни условия, не по-малко важни процеси са зачеването и бременността. През време на своята бременност жената трябва да бъде поставена при най-благоприятни условия: добро хранене, хармонично разположение на духа. Чистотата, физическа и духовна, е необходимо условие за щастливия край на бременността. Майката възпитава детето си, докато е още в утробата й. След раждането то вече се нуждае от условия за асимилиране на възприетото. Вече в много страни по света идеята за пренаталното образование печели своите привърженици. Основават се асоциации по пренатална психология (САЩ, Австралия, Европа), фондации, групи за емоционална и ментална работа с родителите, центрове за работа с бъдещите майки. Едно от най-крупните изследвания по въпроса за пренаталното въздействие е във Венецуела с повече от 680 семейства, и то в продължение на двадесет години. То недвусмислено показва, че стимулираните по пренаталната програма бебета като деца и като подрастващи показват по-високи умения в езика, паметта и психомоторните реакции от тези на своите връстници, а позитивната връзка с родителите се запазва независимо от критичните периоди на съзряването. Пренаталното възпитание се превръща в мощен фактор в обществения живот на развитите страни. Но не и у нас, за жалост. За по-голяма част от младите българи звучи смешно да се говори за начина на зачеване и на развитие на плода например. Абсолютно неконтролируема раждаемост цари сред ромския етнос. Свидетели се на тревожно снижение на възрастта на родилките – 12-13- годишни момичета раждат, отглеждат децата си при нечовешки условия или ги захвърлят по социалните домове. Защо се чудим тогава, когато тв каналите излъчват потресаващи репортажи за умиращи от глад пеленачета, настанени по спешност в болница? Къде е просветата сред ромското население? Къде са онези самоотвержени социални експерти, способни да комуникират с необразованите малцинства и да внушават норми на поведение?! Крайно време е обществото ни да осъзнае, че Могилино, Трън и другите подобни трагедии имат общ корен – липсата на пренатално възпитание. Бъдещите родители, подобно на предприемачите, е важно да инвестират в най-ценното, което имат – децата. Ако навреме са информирани за пренаталния живот, то те ще могат да преценят кога точно да създадат своето потомство. Как да се държат по време на бременността на майката? Какво да осигурят на своето дете, преди то още да се е появило на бял свят. Създаденото през 2005 г. сдружение „Асоциация ФИМБ България” е първата лястовица в сферата на пренаталното възпитание у нас. То цели да подготви бъдещите родители за времето, когато те ще се сдобият с дете. Сдружението публикува на български език книгата „Всичко за пренаталното възпитание” на френската авторка Мари-Андре Бертен, един от световните капацитети в тази област. Сдружението организира и проведе неотдавна първия международен семинар за пренатално възпитание в България на тема „Една надежда за детето, семейството и обществото” с любезното съдействие на Фонд “Социално подпомагане” към Министерството на труда и социалната политика. Ако съумеем да дадем старт на пренаталното възпитание, със сигурност поколението, което идва след нас, ще е по-здраво и психически, и физически. А проблемът с изоставените деца постепенно ще намери своето положително решение.