Ерик льо Буше В.“Монд” Световната финансова криза е тежка. Кризата с изхранването на света е драматична. Взривът на цените на пшеницата, ориза и царевицата през последните месеци доведе до първите гладни бунтове в Египет, Камерун, Боливия, Мексико и Индонезия. Има вероятност те да бъдат последвани от още много. Близо 30 развиващи се страни с милиони бедни хора, съсредоточени в градските зони, брутално обедняват. Броят на новите умиращи от глад би могъл да надхвърли националните и дори световните система за изхранване. Империята е зависима от вноса Дори Китай! Обработваемите, земи засети с ориз, в Китай са спаднали с 3 милиона хектара за 10 години, а запасите в страната са намалели от 100 милиона тона през 2000 г. до под 40 милиона тона. Империята е зависима от вноса, а цената на ориза на международния пазар скочи с 54 % от януари. Има съмнения, че тази тема безпокои много по-сериозно централния комитет в Пекин, отколкото евентуалния бойкот на церемония на Олимпийските игри... Тази седмица във Вашингтон Робърт Зелик, президентът на Световната банка спешно призова за международна мобилизация. За стотици милиони бедни хора осигуряването на храната превишава 75 % от приходите. Единственият избор пред тях е само да обядват. Поскъпването на храните крие опасността да заличи историческата победа срещу бедността, недохранването и непълноценното хранене, която човечеството бе на път да удържи. От десетилетие растежът на развиващите се страни - средно 7 % годишно - бе на път да позволи съотношението на бедните (под 1 долар на ден) от 29 % от световното население през 1990 г. да спадне на 10 % през 2015 г. С близо три пъти по-малко! Уви, "този тежко постигнат напредък сега може да се преобърне", предупреди Робърт Зелик. Повишаването на цените отложи със седем години изпълнението на целите за намаляване на бедността, пресметна Световната банка. А експертите подчертаха, че завръщането на празните стомаси веднага попарва всички надежди за по-добро здравеопазване, обхващане на населението от училищната система, намаляване на неравенствата между момчетата и момичетата и така нататък. Докато в същото време гладът масово се завръща. Нарасналото потребление – с принос за поскъпването Причините за скока на цените са известни. Когато става дума за търсенето, то трябва да се отбележи, че замогналите се азиатци ядат повече месо, а това пък увеличава потребностите от култури за фураж за животните. Предлагането пък е ограничено напоследък от природните катаклизми като сушите в Австралия или Турция. От тук идва и напрежение на пазарите. Към това се прибави и спадът на курса на долара, използва при разплащането на сделки със земеделски суровини, който производителите искат да компенсират. И най-сетне - силна спекула. Тук определена роля играе финансовата криза: инвеститорите избягаха от финансовите пазари в търсене на "убежище" и се насочиха към суровините, предизвиквайки бясно ускоряване на растежа на цените през последните седмици. Бразилия - пред обезлесяване Какво да се прави? На първо време, Робърт Зелик призовава за "световен план": да се създаде спешен фонд от 500 милиона долара, да се отпуснат краткосрочни заеми за снабдяването на страните, страдащи от недоимък, земеделието отново да стане приоритет на развитието, защото промишлеността бе прекалено привилегирована и да се мисли за последиците от отглеждането на култури за биогорива (иначе казано тази тенденция да се изостави, освен ако предимствата й са безспорни, като в Бразилия, например, която е изправена пред обезлесяване). Най-лошото е, че изкушението, наречено "всеки да гледа себе си", очевидно е много силно за ръководителите. Страните- производителки искат да задържат храната за себе си, като повишават износните мита (Аржентина, Индия, Русия...). Тъкмо обратната, мислят във Вашингтон, като се подобри световния пазар, по-лесно ще се даде отпор на недостига. Необходимо е по-скоро да приключат преговорите от кръга Доха (за либерализиране на световната търговия под егидата на Световната търговска организация). Екологично-малтусианските рефлекси към "изчерпването на ресурсите" са това, което трябва да се избягва. Именно те ще предизвикат оскъдица. В средносрочна перспектива Земята, щедрата кърмилница, е в състояние да удвои производството си, за да храни 9 милиарда човешки същества към 2050 г. Ключовите решения обаче са инвестициите, науката и генетиката. "Нарастване на добивите във всички райони на света от същия мащаб, какъвто имаше през последните години, би позволил да бъдат посрещнати потребностите от храни и дори да има повече", твърди Марион Гийон, президент и главен изпълнителен директор на INRA. Революцията в земеделието, разбира се, ще бъде по-малко химическа, по-екологична, но в правилната посока: по-точна, използваща посеви, пригодени за всяка почва, използваща оптимално водата, генетично иновационна и така нататък. Предизвикателството За развиващите се страни предизвикателството е страховито. Защото това ново земеделие налага да се извърши революция в селата наред с революцията в градовете. Досега развитието, особено в Азия имаше за оси промишлеността, работеща за износ, и градската зона. Селските фамилни структури бяха оставени в ръцете на собствената си съдба: не можеше да се прави революция навсякъде и едновременно. Утре трябва да продължим да превръщаме децата на селяните в градски работници, но и да ги превръщаме на място в земеделци-предприемачи. Трябва да се обединят, въведат технологии, да се модернизират всички потоци на финансиране и разпределение. Политическият риск очевидно е огромен. Налага се обаче да избираме между недостиг в градовете или революция в селата. *Заглавието е на редакцията. Оригиналното е “Завръщането на празните стомаси”.