Самбит Моханти, Ройтерс Глобалният щурм за ориз, който илюстрира заплахите за сигурността от наличието на хранителни продукти в цяла Азия, би трябвало да се поуспокои през следващите месеци, когато страните-консуматори презаредят изчерпващите се запаси, допълнителните реколти увеличат наличното количество и усещането за обземаща паника изчезне. Оризовата реколта тази година трябва да е по-голяма, тъй като земеделците планират да увеличат обработваемите площи. Това вероятно ще забави или прекрати неистовото търсене, заради което от началото на януари цените скочиха повече от два пъти и прибавиха нов политически риск към главоболието на стратезите заради глобалния скок на цените на храните. Анализаторите и търговците очакват трескавото изкупуване на ориза да се прекрати още преди новите реколти да излязат на пазара заради успокояването на вносителите за наличието на бъдещи доставки. 925 долара за тон – истерия на пазара и във властта! „Правителствата отчаяно се опитват да увеличат доставките, преди нещата да се влошат. В момента пазарът е в по-добро състояние и е възможно кризата да бъде избегната“, заяви за Ройтерс Абах Офон, анализатор в „Стандърт Чартърт Банк“. През последните няколко седмици нарастващото неспокойство от покачването на цените на ориза почти се превърна в истерия, тъй като при недостиг се предполага, че някои от най-големите производители в света ще ограничат износа си, за да се опитат да овладеят цените в собствената си страна - като в същото време увеличат цените им за външните пазари. Препоръчваната цена за тон бланширан ориз скочи от $500 за тон в края на февруари до рекордните близо $925 през тази седмица, въпреки че по принцип с наближаването на събирането на реколтата от април до юли цените започват да падат. Причините за по-високата цена са доста основателни. От най-високите нива в началото на 80-те години глобалните запаси са намалели наполовина, понеже търсенето е нараствало с по-бързи темпове от предлагането, но препоръчителните цени бяха поддържани на около $400 за тон до началото на това десетилетие. Цените на другите зърнени култури също са се удвоили заради съревнованието за обработваемите площи, увеличеното търсене от замогващите се развиващи се страни и биогоривата, които топят наличните количества. Поради покачването на цени и усиленото търсене земеделците в двете страни най-големи производители – Тайланд и Виетнам, които произвеждат около половината от ориза в света, са се заели с трескавото засяване на по-големи площи. Резултатът от тези усилия за ориза ще се материализират по-бързо от онези за останалите зърнени култури. От своя страна това ще е облекчение за изправените на нокти политици, свръхчувствителни към всеки недостиг на основен хранителен продукт за 3-милиардното население на Азия. „Когато пазарът е толкова уязвим, фундаментите остават на заден план. Реакцията ще е увеличаване на реколтите, което обаче ще отнеме поне 12 месеца“, заяви Офон. От Организацията за храни и земеделски култури заявиха този месец, че въпреки че глобалната търговия на ориз ще падне с най-много 3,5% заради ограничаването на износа, продукцията ще се увеличи с 1,8 на сто, ако климатичните условия са нормални. Едва около 5% от количеството ориз в света се търгува свободно, като големите консуматори като Китай, Япония и Индия сами произвеждат нужните им запаси. Бърза реакция За разлика от други култури, за които е нужна поне година за видим резултат, оризовите производители имат възможност да планират трета реколта в нормалния си годишен цикъл, а борбата за обработваеми площи за оризищата не е толкова ожесточена, каквато е за култури като царевица, соя и пшеница. Във вторник американското земеделско министерство коригира данните за оризовата си продукция за периода 2007 – май 2008 г. от 422,94 млн. тона на 425,29 млн. тона. Държавните резерви за 2007-2008 г. също бяха увеличени на 77,09 млн. тона от предишното им ниво от 75,17 млн. тона. По същия начин постъпиха и Филипините, и Индонезия. Запасяването стана причина за скока на цените и предизвика страх от изчерпване на количествата, заради което Виетнам ограничи новите поръчки за износ, Индия забрани продажбата на ориз изобщо, а Филипините - най-големият вносител, потърси лично обещание от правителството в Ханой. Анализаторите и търговците твърдят, че тези мерки само са допринесли за паниката на пазара и са изстреляли цените високо, причинявайки последици като временен запор, анулиране и неустойки – въпреки факта, че ориз все още има навсякъде, макар и на висока цена. „Няма недостиг на филипинския пазар. Тази година вече бяха направени две поръчки през януари и март като постоянно посрещаме пратки от Виетнам и Тайланд“, заяви филипински търговец. Подклаждане на огъня През 2008 г. Филипините имат възможност да закупят до 2,2 млн. тона, което би било най-мащабната покупка на зърнени култури за това десетилетие, съобщи президентът Глория Аройо, която лично се е заела с осигуряването на ориз, макар че така неволно може да внуши, че има недостиг, което не отговаря на реалността. „Честно казано, това влошава ситуацията в известен смисъл“, заяви търговец от Манила. „За един обикновен филипинец на повърхността изглежда като че ли нещо не е наред, като че ли запасите ни свършват. Така властите подклаждат огъня“. Правителствата на азиатските държави вероятно ще останат нащрек още известно време, като се има предвид значението на ориза за региона. Разходите за храна възлизат на почти 50% от всички разходи на средния гражданин в Индонезия, докато в развити страни като САЩ те са 10%, твърди в доклада си „Стандърт Чартърт Банк“. „Мерките за осигуряване на ориз ще останат в сила по-дълго“, заяви Сънил Патуари, главен мениджър на сингапурската компания за търговия със зърнени храни. „Правителствата не желаят да оставят нещо на случайността“.