Бил Ферис, Хелън Мърфи Блумбърг Покачването на цените на петрола, соята и други суровини за износ изля рога на изобилието върху страните от Южна Америка, които сега влагат огромни суми от новото си богатство в оръжия. През 2005 г. президентът на Венецуела Уго Чавес направи поръчки за военни самолети и 100 000 броя автоматично оръжие за общо $1,3 млрд. По неговия пример сега регионът увеличава въоръжението си. Колумбия купува 24 израелски изтребителя Kfir, Бразилия планира изграждането на първата си ядрена подводница, а Еквадор увеличава военния си бюджет с 19% тази година. За четири години разходите за оръжия в региона са се покачили с 55% и през 2007 г. достигат $38,4 млрд., констатира Международният институт за стратегически изследвания. Чавес поведе завръщането на региона към пазара на оръжия със стремежа си да направи Венецуела, както сам се изрази, „неуязвима“ за атаки. За 2003-2006 г. страната похарчи $4,4 млрд. за оръжия, което я нарежда на 6-о място по този показател сред развиващите се страни, гласи доклад на американския Конгрес. Разходите на Чавес Венецуела, която разполага с най-големите запаси на петрол и газ в Латинска Америка, започна да харчи много повече, след като цените на петрола се покачиха до над $110 за барел миналия месец – драматичен контраст с нивото от $12,30, когато Чавес дойде на власт на 2 февруари 1999 г. Той осъществи най-големите си покупки през 2006 г., когато сключи сделки за оръжия на обща стойност $3.1 млрд. Сред придобивките му бяха 24 руски изтребители Сухой Су-30 и 38 бойни и транспортни хеликоптери, произведени от базирания в Русия „Роствертол“. Су-30, който е с обхват от 4800 км, е нападателно оръжие, което може да носи полезен товар от бомби и ракети „въздух-земя“. Венецуела може да купи и 3 руски подводници. Атака срещу бунтовници Напрежението между Венецуела и съседна Колумбия се нажежи още повече, след като колумбийският президент Алваро Урибе нападна бунтовниците от Революционните въоръжени сили на Колумбия (ФАРК), смятани за терористи от САЩ и др. Чавес определи внезапното нападение като „военно престъпление“ и изпрати десет танкови батальона на границата с Колумбия. „С новото си оръжие Чавес определено си позволява да се държи по-нападателно“, отбелязва Адам Исаксон, анализатор за Латинска Америка в Центъра за международна политика, базиран във Вашингтон. От 2000 г. насам Колумбия е получила от САЩ военна помощ и подкрепа в борбата с наркотиците на стойност $5 млрд. В това число 47 хеликоптера „Блек Хоук“, произведени от „Сикорски еъркрафт“, които трябваше да подпомогнат борбата с ФАРК. Изтребителите Kfir, които купува, са с обхват 3200 км и могат да носят бомби или ракети. По-малко поводи за страх Бразилия, чиято икономика от $1,3 трилиона е най-голямата в Латинска Америка, разглежда по-силната войска като начин да получи по-голяма роля на световната сцена, включително и място в Съвета за сигурност на ООН. „За целта трябва да разполагаш с определени инструменти на външната политика – нещо повече от икономиката си“, заявява Джей Коуп от Университета за национална отбрана във Вашингтон. „Един от тези инструменти са въоръжените сили“, допълва той. Рекордните цени на соята помогнаха на Бразилия да купи оръжия за $1,1 млрд. през 2006 г., което я нареди на 7-о място в развиващия се свят. Покупките включваха 30 десантно-транспортни хеликоптера МИ-35, произведени от „Роствертол“, и 270 германски бойни танкове „Леопард-1A5“. През декември пък Бразилия и Франция планират да подпишат споразумение за обмен на технологии, който ще помогне на Бразилия да изгради бойни самолети, хеликоптери и подводници. Защита на петрола Нелсън Жобим, бразилският министър на отбраната, заяви в края на м.г., че страната се нуждае от нови военни кораби, за да защити петролните си находища далече от брега. През ноември Бразилия разкри находището Тупи с потенциал 8 млрд. барела – едно от най-големите в света за последните 20 години. Тупи се намира на 400 км от брега на Рио де Жанейро, на дълбочина до 3 км. Бюджетът за отбрана на Еквадор пък е скочил със 190% от 2000 г. насам по данни на Стокхолмския международен изследователски институт за мир (СМИИМ). Президентът Рафаел Кореа подкрепи тазгодишното му увеличаване с 19% – на $920 млн., за да се повишат заплатите, докато се пренасочват силите към северната граница на страната с Колумбия. Еквадор участва в последната война в региона през 1995 г., когато при граничен сблъсък с Перу загинаха 500 души. Военните разходи в Чили, най-големият в света производител на мед, се покачиха благодарение на закон от 1987 г., според който 10% от приходите на страната от медта отиват за войската. Цената на суровината скочи почти 4 пъти за последните 5 години. Покупките от 2006 г. насам включват 18 изтребители „втора ръка“ F-16, произведени от „Локхийд Мартин“, и 10 противокорабни ракети Харпун. Вследствие на това американският флот обяви намеренията си кораби, водени от ядрен самолетоносач, да патрулират из водите на Карибите и Латинска Америка – в името на борбата с тероризма. Но не в Южна Америка увеличават военните си бюджети. Разходите за отбрана на Уругвай постоянно намаляват от 1999 г. насам, а на Перу се колебаят между $800 млн. и $1,1 млрд. годишно от 1993 г. Спадащи бюджети Бумът на оръжия и суровини идва след поредица години, в които военните разходи в региона спадаха, заявява Марк Стоукър от Института за стратегически изследвания. Бюджетът за отбрана на Бразилия падна от $14,2 млрд. през 1988 г. до $5,9 млрд. през 1991 г. по данни на СМИИМ. По-голяма част от оръжията на флота й са на възраст над 25 години. Военният бюджет на Еквадор падна от $809 млн. през 1995 г. на $778 млн. през 2003 г. Според Коуп увеличаването на военния потенциал в региона има и позитивни страни. Държавите купуват оборудване, което е необходимо за адекватна реакция при природни бедствия и им помага да натрупат опит в миротворчески операции в места като Хаити, където бразилски и аржентински части са заедно с ООН в подкрепа на избраното от народа правителство.